Дуулдн надигна ръце към небето.
— Чуйте го, чуйте го какви ги говори този нехранимайко! — заръмжа.
Направи усилие, овладя нервите си, после продължи, сякаш му бе хрумнало друго:
— Можеш ли да откриеш друга подобна енергия в Единното Психопространство?
Модиун кимна.
— Навярно съществува такава и сигурно тъкмо там се намира. Но тази е единствената, която познавам! Трябва да си припомните, че както и Космосът, по същия начин и Единното Психопространство е така велико и необятно, само дето в него времето не съществува.
— Това означава ли, че си използвал всичките сипознания? — настояваше човекът-ягуар.
— Тъкмо в това възнамерявах да ви посветя! — съгласи се Модиун, като се защитаваше.
Лицето на Дуулдн стана ръждивочервено като тухла. Той се отпусна на облегалката на стола.
— Повече няма да говоря! — измърмори недоволно. — Най-добрата възможност в историята на галактиката се оказва пропиляна заради мекушавостта на някакъв дечко!
Изглеждаше съкрушен. Обърна се с приглушен глас към останалите:
— Приятели, вземете положението в свои ръце!
Заговори отново Руузб… и този път подходи съвсем дипломатично:
— Добре, Модиун… Защо не активираш системите си за възприятия? Ако не друго, то поне ще можем да разберем какво се е случило!
XXXV
Модиун осъществи теста. Проведе го така, както трябваше. Предусетил, че може би втора възможност няма да има, той доведе експеримента докрай. Сякаш бе генерал, на когото бе хрумнала гениалната идея как да спечели битката, и сега я проверяваше в предварителните маневри, а не в боя.
Бе повече от ясно, че Модиун не можеше да атакува хиляда изключително добре развити и школувани мозъка, обединени вкупом срещу неговия. Все едно беше изпаднал в ситуация, в която няколко хипнотизатора се бяха съюзили срещу един-единствен човек. Затова той предпочете да не предприема никакви директни действия. Използва своята система за възприятия, за да провери дали наистина в Единното Психопространство вече не съществува и друг източник на енергия, включен там в съответствие с неизменните му закони.
Тъй като процесът на търсене бе виртуален и мигновен, Модиун не се удиви, когато тишината на потъналата в мрак зала бе раздрана от суровия глас на Зувга, който заяви:
— Ако се вярва на нашите прибори, вие активирахте ситсемите си за възприятия и въздействия. Нищо още не се е случило…
Зувгът млъкна, след което продължи със същия раздразнен тон:
— Почувствахме незначителни физически въздействия на ниво Единно Психопространство. Но всички знаят, че в Единното Психопространство нищо не може да има начало, без предварително разработен план. Естествено, за това не се изисква време в самото Психопространство, за разлика от големия преходен период от време, нужен му в нашия пространствен свят. А вие не разполагате с толкова много време.
Значи, те бяха усетили нещо. Модиун разбра, че всеки нов негов опит щеше да бъде разкрит.
С намек за предишната си смиреност, той заяви на своите приятели-животни:
— Онова, което в момента става, е най-вероятно физиологичен процес. Докато не се ускори, не се вълнувайте. Но когато се измени направлението, ще настане разместване на химичните връзки. Което от своя страна поражда…
Модиун се смълча, почувствал везапно натегналото напрежение в стаята. Сякаш членът на комитета бе силно ядосан. В зловещия мрак гласът на извънземното прозвуча сухо и рязко.
— Може би искате да ми/да ни заявите, че вие физически ми/ни управлявате по някакъв начин?
— Онова, което се опитвам да направя — вежливо отвърна Модиун, — е да използвам енергията, която вие първоначално сте заложили в Единното Психопространство, да я използвам в качеството на носител за активиране на биологичната пренастройка. А тя ще подейства на всички онези същества, свързани с вас. Както вие казахте — целият свят! Сега…
— Каква първоначална енергия?
Съществото не можа да разбере.
— Взривът в Единното Психопространство, посредством който унищожихте човешките същества отвъд бариерата. Всъщност, вие откъде разбрахте за Единното Психопространство?
— Разбрахме благодарение на една раса, която е вече изчезнала! — неохотно отвърна Зувгът.
— Другото неправилно еволюционно развитие, предполагам — подхвърли му Модиун. — Но съм длъжен съм да ви заявя, че техните знания за Единното Психопространство не са били съвършени. Аз успях да се възползвам от реактивната енергия на взрива, която, надявам се ще се съгласите с мен, съдържа в себе си сила, включваща всички възможни витални енергии…