— Дай някакъв пример за подобна политика.
Настроението на човека-ягуар се промени. Изглеждаше разстроен, като че ли разговорът му беше дотегнал.
— Откъде бих могъл да знам предварително какво ще е? — избухна.
Докато продължаваше дискусията, Модиун с нарастваща увереност разбираше смисъла на техните думи. След което запита:
— Споменаваш, че е нужно да се убедят властите. Кои са тези власти?
Зачака отговор и се замисли: „Сега ще разбера кой е врагът“.
— Хората-хиени! — бе отговорът.
Последва мигновено разочарование. Отговнорът се оказа от банален, по-банален. „Не хората-тигри или хората-лъвове — мислеше си Модиун, — Не и хората-слонове! Нито един от някогашните могъщи и велики видове. До върховете на властта са се добрали онези, които някога се хранеха с мърша!“
Такава констатация силно го разтревожи.
Всички се намираха на едно и също равнище. Когато хората бяха отстъпили зад бариерата, самосъхраняващите се компютри управляваха градове и села. Хората-хиени бяха пробили тяхната отбрана. Невероятно, но факт! Нямаше причини да не се съмнява в истинността на твърдението.
Въпреки това се почувства по-добре. Съществуваше все пак някаква група, с която можеше да разговаря, на която да разчита, да върши нещо. В крайна сметка проблемът му се стори не чак толкова сериозен.
Модиун се отпусна… и за първи път с искрен интерес се включи в дискусията. Тези разговори като че ли му напомняха нещо.
— Не преставате да говорите за търсене на други обитаеми звездни системи. Какво ще кажете за Нунулите, които откриха живот тъкмо в нашата слънчева система? Нима се върнаха обратно на Земята? Защо тогава не попитате тях къде са другите обитаеми звезди? Уверен съм, че те с радост ще ви разкажат, каквото знаят… Нунулите са услужлива раса…
Млъкна, видял смутените им лица.
— Нунулите ли? — като ехо се отзова човекът-лисица.
— Същества от друга звездна система? Не, ние никога… — последва го човекът-мечка.
— Откъде си чувал за тези извънземни? — запита с подозрителен тон човекът-ягуар. — Кога и при какви обстоятелства е станало?
Модиун, който за миг беше забравил, че за тях той е маймуна и не можеше да знае повече, успя да измърмори:
— Аз ли… Ами… чувал съм за тях там, откъдето дойдох!
После самодоволно се успокои, защото това си беше самата истина.
Четиримата хора-животни сякаш приеха уверението му. Явно и те точно не знаеха какво всъщност става в далечна Африка. Още няколко минути продължиха сериозните си разисквания и стигнаха до извода, че никога нямаше да научат историята на онези, долетели от космоса на Земята.
Можеха да съжаляват, затото бе пълна глупост. Ала според човека-мечка това си имаше и добрата страна, защото само по себе си доказваше, че някъде в космоса живееха и други раси.
— Целият този район трябва да бъде изследван! — неопределено махна с ръка той към хоризонта.
Подходящият момент още не беше настъпил, вниманието им все още бе ангажирано от натрапчивата идея, ала съзнанието на Модиун вече мислеше за нещо съвсем друго.
— Какво правехте до момента, преди да ви наемат за полета? — запита ги с любопитство. — С какво се занимавахте?
— Аз бях монтьор по строежите — отговори Неррл. — Знаеш какво е, когато всичко е автоматизирано, има разни неща, дето се губят. Невероятно е, но аз бях този, който ги намираше!
Иггдооз, както се изясни, бе работил в океанска ферма за развъждане на водорасли.
— Винаги съм се чувствал добре във водата, независимо от това дали е солена! — заяви той. — Канали, блата… С една дума, адски ми харесва!
Руузб бе лесничей.
— Обичам горите и разстоянията — започна. — Ето защо си мисля, че такъв космически полет ще ми се понрави. Космосът е…
Дуулдн не пожела да разказва за себе си. В известен смисъл изгеждаше някак си притеснен.
— Не че се срамувам или смущавам — започна, — но би било странно да разказвам за това и по-добре да не го правя.
Отказът му мигновено подейства на Модиун. Той смътно помнеше, че изменяйки животните, човек бе пожелал да съхрани някои специфични качества, характерни за всеки вид… Какви можеха да бъдат те у ягуарите? Не можеше да си спомни, нито пък да се досети.
Хрумна му със закъснение, че познатите му най-вероятно ще пожелаят да узнаят каква е била и неговата професия. Отвори уста да им заяви, че е специалист по електроника, но неочаквано млъкна. Внезапно разбра, че нямаше нужда нищо да им казва. Другите така и се бяха върнали към предпочитаната си тема.
Онова, което им бе споменал за Нунулите, бе възбудило у тях още по-голям интерес, и, доколкото беше възможно, бе ги направило още по-решителни от когато и да било в стремежа си да настояват за правилен избор на цел и маршрут на кораба. Когато Модиун отново се вслуша в разговора им, те обсъждаха начините и способите, които щяха да им помогнат да склонят „властите“ да приемат тяхното мнение.