– Да, има Горна, Долна и Гроб махала.
– За името ще помисля – каза дервишът, – слушайте сега за Вълчан войвода. Този Вълчан войвода, аз не го познавах, но познавах проигумена на Араповската света обител – презвитера Пафнутий. Чак по-късно разбрах, че това бил Вълчан, но вече живеел като друг човек. Аз познавах синовете на Вълчан. Те бяха близнаци, силни и левенти като вас. Единият се казваше Георги, а другият – Велко...
Момчетата слушаха, но явно не разбираха какво общо имаше това с тях. Като спомена Велко, в погледа на Риз баба се появи светлина и момчетата забелязаха това.
– Велко бе мой учител. Той беше баща на майка ви.
– На нас майка ни ни е казвала, че баща ѝ се е казвал Георги, а майка ѝ – Гергина.
– Георги беше баща на Божура, но не и на майка ви. Поне аз така мисля.
– Но те бяха сестри?
– Да, но не истински. Наистина, майка им се казваше Гергина, но баща на майка ви бе Велко, а не Георги.
– Откъде сте сигурен? – учуди се момчето.
– Знам!
– Е добре, може ли вие да знаете, а майка ни да не знае кой е баща ѝ? Ако сте знаели, защо не сте ѝ казали?
– Дълго премислях дали да ѝ кажа, но не исках да притеснявам нея и Божура. Дори знам нещо повече, което на тях двете не посмях да кажа, но на вас ще кажа, защото трябва да знаете истината. Всъщност този, който уби дядо ви Велко, бе този, когото майка ви смяташе за свой баща. След това Георги обвини Яне за това – твоят баща – и Риз баба посочи с глава към Иван – и се опита да го убие. Опита се и мен да убие. Не успях да намеря сили да кажа това на Ирис.
– Коя е Ирис? – попита Атанас.
– Майка ви всъщност не се казваше Зеница. Рожденото ѝ име бе Ирис.
– Ирис?! – невярващо повтори синът му.
Риз баба се зачуди дали да им каже, че майка им е била ханъма в султанския харем и че също е била приела исляма. Помисли, но реши да спести това на момчетата.
– Та Вълчан войвода е ваш прадядо. Но не това е важно. Вашият прадядо, а след него и дядовците ви – Велко и Георги, решили да съберат много пари, а след това да купуват земя и така, докато не се изкупи цялата територия на България. Това била идеята на Вълчан войвода. Той осъзнал, че султанът не може да бъде победен, въстание не можело да бутне властта на падишаха, а и легия отвън не можела да спаси България. Самият Вълчан имал голяма дружина, която вземала данъци от керваните, но и така с хайдутски дружини не могло да се освободи България. Това била идеята на Вълчан. След това синовете му продължили неговото дело. Когато те починали, Яне се наел да продължи делото на Вълчан, тъй като Георги и Велко имали само дъщери. Аз също бях въвлечен в това.
– Яне? Татко ли е това? – попита Иван.
– Ако твоят баща е Яне, кой тогава е моят баща? – попита Атанас.
– Някой ден ще ти разкажа! – каза дервишът.
– Не, искам сега! – момчето го гледаше с онзи поглед, с който той беше гледал преди много години. Атанас беше точно на 14 години. Спомни си как изглеждаше той на 14 години. Точно на тази възраст той бе взет при девширме от Козбунар и стана еничар. Погледна го, сега Атанас му се струваше малък, но някога, когато той бе на неговата възраст, смяташе за себе си, че е вече голям. Защо да не им разкаже истината? Защо да крие от тях?
– Добре, ще ви разкажа. Какво знаете за Яне? – каза той и ги погледна изпитателно.
– Нищо не знаем! – каза Иван. – Само сме ходили на гроба му и знаем къде е.
– Не знаете нищо за Яне и никой не ви е говорил за него? – попита Риз баба, след което замълча за известно време и после започна своя разказ.
– Познавах твоя баща още когато беше дете. Баща ти беше много добър пехливан. Той е ставал три пъти башпехливан на цялата Империя, побеждавал е самия Кая пехливан и е бил победител в Къркпанарските пехливански борби в Едирне. Освен това баща ти бил хайдут и станал войвода. Той именно наследил четата на Вълчан войвода и неговата идея.
– Силен ли е бил? – със странен блясък в очите попита Иван. Личеше си, че това, което чува, го радва.
Риз баба се замисли за миг. Спомни си колко пъти в живота си се беше сблъсквал с Яне. Дали той беше Янис? Намръщи се. Най-накрая се сети за това как го бе убил и сърцето го заболя.
– Яне беше най-добрият воин и най-силният пехливан в света!
В този момент Риз баба се сети за Кая и многото воини, които през дългия си живот бе срещнал, но нищо не каза.
– И още нещо, Яне беше един от най-големите кесиджии. Той е бил ученик на Велко.
– Дядо ни Велко и баща ми Яне откъде са се познавали? – попита Иван.
– Не знам! – искрено отговори дервишът. Беше много дълго да му обяснява за Сливодолското падало.
– Тогава откъде знаете, че е бил негов ученик?