– Знам, защото Яне владееше оръжия, на които можеше да го е научил само Велко, а и открих един трактат.
– Откъде знаете всичко това? Вие сте турчин и дервиш!?
– Аз също бях ученик на Велко. Велко бе и мой учител.
– А за моя баща какво ще кажете? – прекъсна ги Атанас. – Кажете за моя баща!
– Баща ти също беше велик воин – каза Риз баба.
– Още, още! Разкажете ми още!
– Баща ти беше брат на Яне.
– Какво? – двете момчета искрено се учудиха. – Братя!?
– Да! Баща ти се казваше Петко. Затова майка ви нарече теб Хаджиянев, защото си син на Яне, а теб нарече с фамилията Хаджипетков, защото някога баща ти се казваше Петко.
– И двамата ли са били хаджии?
– Да! – Риз баба поклати утвърдително глава.
– Значи ние сме братя и в същото време сме братовчеди – каза Иван и се засмя. Атанас бе твърде притеснен, за да се усмихне.
– Кажете ми нещо за баща ми? Щом сте виждали Яне, значи познавате и баща ми! Как е той? Къде е?
Ибрахим се чувстваше неудобно да говори за себе си, затова само каза:
– Баща ти също беше много добър пехливанин. Те двамата бяха от рода Болярови. Баща ти беше и много добър воин.
Вие двамата сте наследници на два могъщи воински рода. Единият е Шейтанови – родът на Вълчан войвода. Велко и Георги също бяха Шейтанови. Те са издънка на друг един голям род, който се нарича Бимбалови. Такава бе и майка ви Ирис, и леля ви Божура. Така вие от страна на майка си сте Шейтанови, а от страна на бащите ви сте Болярови, защото Яне и Петко бяха Болярови.
Момчетата дълго стояха и мълчаха. Явно казаното им беше дошло в повече и сега те се нуждаеха от време, за да осъзнаят това, което бяха чули.
След това Риз баба ги накара да съберат дърва за вечерния огън и да си устроят място за спане вътре в пещерата.
– Пригответе се от утре да бъдете мои ученици!
– Не искам да оставам тук! – каза Атанас, а Йван остана безмълвен.
– Не съм ви питал! – твърдо отговори дервишът и в очите му блесна стоманена искра, останала от времето, когато бе еничар.
Момчетата не бяха настроени да останат. Те мислиха, че ще разговарят с дервиша, той ще отговори на въпросите им и после веднага ще се приберат. Сега им беше криво, защото вместо да се приберат, трябваше да пренощуват в това усое и да спят в пещера. Кой знае какъв беше този дервиш? Дали като останат насаме вечерта няма да ги нападне? Момчетата бяха чували, че турците обичат младите момчета и сега изпитваха притеснение да спят близо до турчина.
Нищо такова не се случи. Когато се стъмни, дервишът запали огън пред входа на пещерата. След това сложи и свари ориз за тримата. Храната беше оскъдна и момчетата останаха полугладни. Явно аскетът бе свикнал да се засища с малко храна. Той беше висок и с толкова слабо тяло, че бе нормално да се наяде с толкова малко ориз. След като хапнаха и пийнаха вода, за изненада на двамата, Риз баба каза:
– Сега искам да се съблечете голи до кръста и да видя на какво ви е научил Кръстю Каратозев.
Братята го погледнаха учудени. Този човек, за когото никога досега не бяха чували, знаеше всичко за тях. Откъде можеше да знае, че Кръстю ги е учил на пехливанска борба? Въпреки изненадата им, те се съблякоха и започнаха да се борят. Риз баба често ги прекъсваше и с плам в гласа им обясняваше как да изпълнят тази или онази хватка. Иван беше наистина много добър. Той много му напомняше за него и брат му. Синът му беше много по-слаб и макар по-хитър, не можеше да се справи с много по-силния от него Иван. На няколко пъти Риз баба им показваше как точно трябва да се хвърля по Боляровия начин.
– Откъде знаете какъв е Боляровия начин? – невярващо попита Иван. Момчето го гледаше предизвикателно. Риз баба, този, който отначало беше Петко, а после Ибрахим, го погледна. Много добре знаеше какво си мисли момчето. То смяташе, че е по-силно и добро като пехливан от него. Както всеки млад мъж, той беше горд и себелюбието му бе голямо.
Именно това го караше да мисли, че този висок, прегърбен, стар и мършав дервиш не може да го учи на борба. Риз баба сам не знаеше дали ще може да победи момчето, но той и не мислеше върху това. Искаше само да го научи. Трябваше да направи така, че то да поиска да се научи и да не го възприема като противник. Ако пред момчето не стоеше Риз баба, а Петко или Ибрахим, веднага щеше да се опита да покаже нивото си в борбата и да докаже, че може, но сега той само изгледа момчето. Ако той, Петко Боляров, не можеше да научи момчетата на Боляровия начин, кой тогава можеше? Кой имаше повече право на това от него?
След борбата момчетата се измиха с ледената вода, която дервишът донесе някъде от дъното на пещерата. Отначало те мислиха, че няма да спят спокойно. За пръв им се налагаше да нощуват в пещера, но от борбата бяха толкова уморени, че спаха дълбоко и спокойно като къпани.