На сутринта Риз баба вече ги чакаше пред пещерата. Той им даде малко време да осъзнаят къде се намират, а след това им каза:
– Тези дни ще се наложи да слушате много, ако имате въпроси, ще ги задавате, но най-важното нещо е да се опитате да вникнете в думите ми! Някога аз също като вас по цели дни слушах. Знам, че ще ви стане скучно, скучно до смърт, но трябва да знаете, че животът не е само борба и интересни неща. Повечето неща в живота са скучни и ежедневни. Стойностните неща се постигат именно в скучните занимания и това ще ви различава от повърхностните хора. Затова колкото и да ви е скучно, трябва да продължите да слушате и да мислите! Запомнете това и не се отказвайте! Един ден ще разберете, че в най-скучните часове сте постигнали много повече, те са били много по-полезни за вас и че каквото и друго да бяхте вършили през това време, то нямаше да ви помогне толкова много да бъдете истински хора! Тези часове са били изпитание за вашата воля и са ви научили на търпение! Търпението, приятели мои, е най-важната стъпка, за да се запознаете с едно духовно учение!
Братята слушаха стъписани. Вчера този човек им се беше сторил благ и добродушен, а сега изведнъж говореше с глас нетърпящ възражение. Те не можеха да свикнат с това и имаха чувството, че това е друг човек. Той обаче каза:
– Измислих име на селото ви – при тези думи той като че ли стана същият онзи Риз баба от вчера.
Момчетата мълчаха.
– Нека името на селото бъде Караризово (Черно оризово), защото в чалтиците отглеждате черен ориз и защото на "черно" – забранено, отглеждате ориза, на "черно" го продавате и черен е трудът по него. Освен това книгата, по която отглеждате ориз, се нарича "Рисалат кара риз" (Послание за отглеждане на черен ориз). Нека селото се нарича Черно оризово – Караризово!
Иван се усмихна и каза:
– Много точно сте го избрали – Караризово! Много ми харесва! Аз съм участвал в отглеждането на ориз още от първия ден, но не бих го измислил по-добре, явно сте много умен, Риз баба!
В този момент Риз баба си помисли дали момчето няма да се досети кой е и да го познае, но много години бяха минали от тогава и много се бе променил той, а и Иван тогава бе много малък. Но все пак дервишът бързо смени темата. Накара момчетата да седнат и им заговори. От този ден нататък всеки ден, след като се събудеха, те сядаха и по цял ден слушаха. Привечер се бореха. Риз баба все така им показваше техники и ги учеше на пехливанската борба на Болярови, после се измиваха, хапваха и лягаха да спят. С времето момчетата все повече му се доверяваха и разбираха, че освен много умен мъж, дервишът бе и много добър в борбата, и наистина знаеше това, което им показваше. Така ден след ден Риз баба им разкриваше това, до което бе достигнал като духовно ниво.
Той ги учеше и на борбата по Бимбеловия начин. Запозна ги и с Яневата борба, за която четеше в един от китабите. Той бе написан много добре и нарисуван от ръката на опитен рисувач, така че всичко в китаба се разбираше много добре.
– Първо искам да ви кажа, че в дългия си път преминах през много школи и религии. Имах късмета да се срещна с едни от най-умните хора на моето време и от тях черпих с пълни шепи, като от извор. Не се спирах пред нищо и не робувах на никакви привързаности. Искам да знаете, че отрекох религиите не защото не съм запознат с тях и има нещо, което не знам, за да ги оценя по достойнство, а защото ги надраснах, успях да видя отвъд тях. В един момент престанах да вярвам, а когато престанеш да вярваш, за теб религиите престават да съществуват.
Но нека първо ви разкажа за себе си. Разбира се, няма да ви разказвам своята биография като човек, а духовната си биография.
Винаги, през целия си живот, съм имал усещането, че Бог е с мен. Той е някъде около мен и всичко, което правя, е мисия, поставена ми от Бог. Винаги съм имал твърдото убеждение, че животът ми има смисъл, че няма да мине напразно, нахалост. Хората около мен започнаха да възлагат големи надежди на това, че съм Избрания. В моя живот се случваха неща, които сочеха, че съм специален. Така всички около мен започнаха да мислят, че ще създам нова религия и тя ще е истинската религия, която ще спаси душите им. Разбрах, че всички хора са като мен и всеки върви по Път, подобен на моя. И не съм само аз уникален, а всички хора са такива. Години наред тази отговорност тегнеше на раменете ми. Аз също смятах, че трябва да създам нова религия. Постоянно опитвах да изведа постулатите ѝ, но нищо не се получаваше. Единия ден извеждах едни закони, на другия ден – други. А закони, които се променят всеки ден, не са истински, докато един ден проумях, че няма нужда да създавам нови закони. Светът и без това е окован от прекалено много закони. Светът има нужда от разкъсване на оковите. Той има нужда от духовно учение, но не от религия. Така аз създадох своето духовно учение и разбрах, че никога няма да съм създател на религия. А моето духовно учение е учение на промяната, на развитието и на духовното развитие. Това, до което достигнах като ниво, е много повече от религия, това е духовен Път. Сега ще ви разкажа за него.