Първото нещо, което трябва да разберете, е това, че всеки човек е различен и живее в собствен свят. Всеки живее свой различен живот. Може двама души да са на едно и също място, но те преживяват нещата по различен начин. Така хората никога нямат представа за обективността, защото субективният момент на всеки човек е различен.
Още когато се ражда човек, той е слаб и зависим от близките си. Още тогава той се научава да се уповава на други хора. Тогава той осъзнава, че ако не се придържа към по-силните от него, не може да оцелее. Така човекът за пръв път става зависим от други хора, от тяхната сила и влияние, според неговите детски очи. След това цял живот се чувства слаб, защото смята себе си за част от човешкото общество. Той знае, че трябва да спазва законите му, ако не иска да бъде отхвърлен. За съжаление дори когато стане достатъчно силен и вече може сам да се справя, човекът продължава да се чувства зависим от обществото и тази зависимост цял живот не изчезва.
Тази зависимост от самотата определя едни от най-големите страхове на човека. Така още от малък във всеки човек се изгражда идеята, че не може да оцелее без другите хора, че трябва да се присламчва към по-силните, които да го защитават и че ако остане сам, ще умре. Тези страхове обуславят по-нататъшния му живот. Така още от раждането във всеки човек се зараждат най-дълбоките му и добре скривани страхове.
Старецът спря за малко, може би търсеше подходящите думи, след което отново продължи:
– Всъщност това е един страх. Страх да не бъдеш непълноценен, това е най-голямото притеснение в живота на хората.
Когато човек се ражда, освен материалното си тяло, което получава, той взима назаем и още неща от Бог. Тях той ги ползва само докато съществува. Така всеки човек, когато се роди, осъзнава, че е изправен пред Бог, а той е малък, слаб и гол. И така разбира, че трябва да обособи себе си. Той трябва да се самозатвори, за да отдели своите части от тези на Бог. Това е моментът, в който човек започва да съществува. Мисията на човек е да бъде различен от Бог и в същото време той чувства един непрекъснат копнеж отново да се слее с Бог.
При това отделяне човек се затваря в нещо като голям мехур – като каза това, старецът очерта с пръст нещо въображаемо около себе си, така че момчетата почти го видяха. – Този мехур ни отделя от останалия свят и ни защитава, той определя нашата индивидуалност, но в същото време ни отделя от Бог или ако искате, наречете го "реалността".
Отначало ви казах, че всеки човек живее в собствен свят. Това е така, защото всеки, за да съществува, за да го има, е изградил тази преграда. И макар тази преграда да е прозрачна, тя винаги изкривява действителността. Това, че е прозрачна, изгражда у нас илюзията, че сме заедно, че сме на едно място, че сме общност и общество. Но всъщност ние възприемаме света по различен начин, защото всеки от нас изкривява действителността според себе си. Обвивката на всеки един от нас е с различна дебелина и пречупва различно реалността. Затова много често не се разбираме помежду си и не разбираме това, което ни се случва. Затова по-нисшите духом смятат, че винаги са прави и невиждайки своята ципа, се опитват да ни убедят, че те са прави и най-близо до действителността. Действителността не е толкова важна. Първото нещо, което човек трябва да направи, е да научи за тази своя преграда и ако знаеш за нея, ако я познаваш, ще можеш да изчисляваш пречупването на истината и да си много по-близо до Бог. Това се нарича самопознание. Но не е достатъчно само да знаеш за тази ципа, а трябва винаги да я имаш предвид. Това означава да осъзнаеш, че си спящ човек и едва след това ще имаш шанс да се събудиш.
Всички хора отначало са спящи и първото нещо, което трябва да направят, е да се събудят, да станат духовно будни. Повечето са затворени в своите сфери и никога дори не поглеждат към другите хора и към обективността (Бог). Те не се познават, нямат истински живот, а живеят единствено в своите преживявания. Преживяванията на човек нямат връзка с религията. Християните, мюсюлманите, евреите, а и тези, които не вярват в Бог, преживяват живота си по един и същ начин. Те смятат, че винаги са прави и не виждат прозрачната сфера, която ги обгражда. Преживяващите хора или тези, които сънуват, са щастливи и доволни, те не познават друг свят освен собствения си. Понякога получават потвърждения от световете на околни преживяващи и мислят, че всички са като тях. Така те създават закони и изграждат така нареченото общество или социум. Понеже са преживяващи, те искат всички останали хора да са като тях и започват да излъчват послания. Това ние наричаме общество или обществено мнение. Обществото излъчва "законите" непрекъснато и отвсякъде. Това може да стане явно и директно, а може и по най-невинен и подмолен начин. Тези закони са ни насаждани още от бебета от нашите родители, баби, клюкарки, учители. Всичко се свежда до нас като закони, нетърпящи възражение. При нас те се свеждат със следните фрази и ключови думи: "Прави това!", "Видя ли?", "Не прави това, че ще стане това!", "Така трябва!" Ако ги приемеш, се превръщаш в неосъзната част от обществото и започваш да излъчваш същите послания. Това аз наричам "калъп". Всички ние трябва да бъдем отгледани и възпитани по този калъп.