Това са спящите хора. Това, че са спящи, не означава, че не са агресивни. Те се опитват да наложат посланията си със сила. Обществото не търпи различните и инакомислещите. Кладите, бесилките, войните – всичко това е все в името на обществото. Винаги някой, обикновено по-силният, се е опитвал да наложи своята истина над по-слабите. Хората не осъзнават, че силата не ги доближава до истината.
Колкото по-ограничен, незнаещ и нисш духом е един човек, толкова по-убедено смята, че е прав. Такива хора си мислят, че познават истината, но всъщност дори не подозират, че познават единствено собствения си свят, че той е ограничен и може да не е валиден за всички хора. Колкото по-малко човек знае за сферата, в която е затворен, толкова по-силно е усещането му, че сферата я няма и Бог се разкрива пред него. Такива хора се опитват да налагат своите възгледи и ги представят за истина само защото те самите са подведени от преживяването си за истина.
Хората, които знаят за своята сфера или подозират за съществуването ѝ, са много по-деликатни, защото са преодолели собственото си подвеждащо изкривяване.
За съжаление светът винаги е бил изграден от хора, ограничени в своя си свят. Те виждат еднаквостта с останалите не по вътрешния си свят, а по това, че всички са в сфери. Това е обществото. Обществото се опитва да изгради всеки човек подобен на другия. Спящите хора лесно се моделират, те нямат друг избор освен да бъдат част от обществото. Най-важното нещо за всеки уважаващ себе си човек е да познава себе си и обвивката, която сам е създал и поддържа.
– Това какво означава, учителю, че трябва всички да живеем отделно от хората ли? – попита Атанас, който слушаше с голямо внимание думите на дервиша.
– Не, това къде живеете няма никаква връзка с това какви сте. Може да живееш в пещера и пак да си преживяващ, пак да си живееш в своя свят. Дори като се отделиш от обществото, може още повече да засилиш приказката, в която живееш. Да преживяваш означава да смесваш фантазиите си, очакванията и въображението си, никога да не познаваш себе си и да си далеч от действителността. Разбира се, има и "мъдреци", които са такива, за да задоволят своите егоистични стремежи. А може да постигнете това, за което ви говоря, и в най-големия град.
Сега нека се върнем към момента, в който човек се обособява. Всъщност нещата стоят така. Бог е нашият отец, всичко, което имаме, е от него, щом съществуваме, това означава, че той има нужда от нас. Бог е един огромен огън, а хората са искрички, за малко отделили се от него. Това, че сме отделени от Бог, става благодарение на нашето Его. Именно то е това, което ни прави отделни личности, ние съществуваме благодарение на Егото. То ни кара да бъдем това, което сме. И ако Егото е това, което ни отделя от Бог, в нас през цялото това време има още една част, която се нарича Аз. Азът е това, което ни казва, че един ден отново ще се върнем при нашия създател, ще се завърнем там, откъдето сме тръгнали. Азът е паметта за смъртта на Егото.
Най-важното за всеки човек е да познава своето Его и Аз. Егото и Азът не могат да съществуват разделени. От момента, в който имаме Его, се появява и Азът и те са постоянно обвързани. Някои хора мислят, че Егото е лошо, а Азът – добър. Това не е вярно, тъй като това са просто двете същности на всеки човек. За да бъдеш духовно буден човек, трябва да познаваш и двете си същности, и да живееш чрез тях. Повечето хора познават само Егото си, живеят като егоисти и действат единствено от името на Егото. Егото е като малко човече, което живее в нас, но то има много интересна същност. То иска непрекъснато да обсебва Аза. Най-доброто нещо за Егото е да обсеби Аза и човек да мисли, че действа от името на Аза, но това да е от Егото. Така, когато човек казва първото и най-важно изречение, което го самоопределя – "Аз съм!", всъщност "Аз" е Азът, но "съм" е проява на Егото. И така, когато човек казва "Аз съм!", той мисли, че разкрива себе си, но всъщност това показва, че Азът на човека е превзет от Егото. Егото ни кара да мислим, че е единствената ни същност. И така Егото иска да обсеби Аза, и човекът никога да не познае истинската си същност.