Най-дълбоката същност на Егото е, че то иска да притежава. Егото иска да има все повече и повече и никога не може да бъде заситено. То може да се разширява до безкрай, като винаги се стреми да завзема, да привлича, да се стреми. Затова хора, които са подвластни на Егото, колкото и да притежават, никога не могат да се заситят. И колкото и да се опитват хората да се заситят, няма да успеят. Решението е да се откъснете от Егото си. Егото не може да бъде унищожено, докато човекът е жив. То трябва да бъде ограничено и човекът да не му робува, а да го контролира и ограничава. Първото нещо в пътя на всеки човек, претендиращ, че е стъпил на духовния Път, е да познава Егото си и да може да го различи от Аза си, защото Егото се опитва да погълне Аза, да застане пред него и да действа от негово име, за да го подмени. Такива хора се наричат хора на самопознанието.
Егото е играч. То се опитва да обсеби живота на човека и да отговори на всичките му желания. Егото обича да бъде в центъра на вниманието, на сцената под светлината на факлите. То е живо същество и се храни с вниманието на човека. Егото се опитва да се вкопчи в Аза, двете да бъдат неразделни и човекът да не може да ги различи. То действа така. Дайте ми една аспра! (аспра – дребна сребърна монета) – като каза това, дервишът протегна ръка и Иван му подаде една сребърна пара. От едната ѝ страна имаше гравирана глава на султан, а от другата страна – туграта му.(тугра – калиграфски надпис с арабски букви, изписващ името на султана, султански подпис. На османските монети не се е изписвало сума или стойност. Знаело се е, че щом това е аспра, значи тя съдържа 2.5 грама сребро.)
Дервишът взе парата и каза:
– Това, което става между Егото и Аза, е като тази пара.
Старецът държеше в ръка дребната бяла монета, като показа страната, върху която бе гравирана главата на султана, и каза:
– Това е нашата личност. Това сме ние. Ето, има лице, образ, лик. Това е Егото. Другата страна е Азът – това е Бог – каза дервишът и показа туграта. – Така всичко е ясно, но всъщност ситуацията е такава – той подпря аспрата между показалеца и палеца си, а след това я перна с нокътя на средния пръст на другата ръка, при което монетата се завъртя. – Погледнете! – каза той.
Момчетата се взряха в бързо въртящата се монета. Образите се бяха смесили.
– Всъщност нещата стоят така. Всеки преживяващ човек се намира в такова състояние – при него всичко е смесено. Докато човек е преживяващ, той е в такова състояние. Когато тръгне по Пътя на духа, той спира въртенето.
В този момент дервишът стегна пръстите си и въртенето на монетата спря.
– Егото непрекъснато занимава и обсебва Аза. То се опитва непрекъснато да занимава личността ни. То е като шут и е готово да се прави на палячо, но да бъде в центъра на съществуването ни. Егото е готово да изпълни всички наши желания, защото самото то ги поражда. Готово е да изиграе всички роли, за да го има. Игрите на Егото са безброй. Животът на повечето хора е едно представление. В него нищо не е истинско. Отначало мислех, че Егото е главният актьор в този театър. По-късно разбрах, че всъщност Егото е много повече, то е строител на декора, то е сцената, сценаристът, режисьорът и в същото време е най-важният и първостепенен актьор. Всъщност вие сигурно никога досега не сте виждали представление.
Момчетата поклатиха глави. На моменти те наистина не можеха да разберат това, което старецът говореше. Много от думите, които той използваше, бяха непознати за тях и те, дори да искаха, не можеха да разберат какво казва старият дервиш. Той обаче продължаваше. Риз баба знаеше, че момчетата няма как сега да го разберат, но той щеше да "посади" в тях думите и идеите и някой ден те щяха да "избуят", когато дойдеше подходящо време, но можеше и това никога да не стане.
– Всичко това е Егото на човека. Много хора смятат, че това е най-големият враг на всеки един от нас. Аз не бих казал така. Егото не е нито добро, нито лошо. Лошо е да го задоволяваш, да го подхранваш и да не го познаваш или въобще да не подозираш за неговото съществуване.