Много е опасно, когато Егото играе духовност. Така то задоволява търсенето на хората, стремящи се към духовно развитие, и ги подвежда. Много хора смятат, че се занимават с тази или онази религия и духовно учение, четат, мислят, молят се, медитират, но всъщност не правят нищо повече от това да участват в поредната игра на Егото си. И докато игрите на Егото, когато то задоволява емоционални желания или интелектуални стремежи, са много по-ясни и лесни за разпознаване, когато то представя духовност, играта много трудно може да бъде разкрита. И мнозина са се загубили в тези дебри, и не могат да осъзнаят къде се намират.
Егото иска да притежава и да преживява, запомнете това! То поражда желанията, мечтите и копнежите. Аз вече ви разказах за това. Егото иска да притежава, да обсебва, да се прикрива, да преживява, но най-важното нещо за него е да съществува. Егото е вкопчено в живота. Това ние наричаме инстинкт за самосъхранение. Егото е това, което ни държи отделени от Бог. То ни казва, че сме ценни на себе си и че животът ни е дар. Това е негово естествено свойство. Егото е готово да убива, за да оцелее. То има собствен инстинкт за оцеляване. За да оцелее, то е готово да потисне всеки и да го унищожи, готово е да убие същността на човека и неговия стремеж към себепознание и себереализация.
За да тръгнете по духовния път, преди да направите каквото ѝ да е и да претендирате, че поне малко се познавате, трябва да познаете Егото си. Най-високият връх, който трябва да изкачите, и най-могъщият противник, с когото трябва да се преборите, е Егото. Ето, аз се явявам пред вас като негов разобличител. То не може да бъде победено, но с него трябва да се воюва, поне в началото, докато го опознаете. Битката с Егото е най-добрият начин да го опознаете. След това може да се помирите с него, но задължително преди това трябва да сте воювали и да сте го подчинили. Ако не го подчините, вие ставате негови роби. И всеки един от вас трябва да знае с коя час от себе си мисли – с Егото или Аза си, и коя част от себе си задоволява. Едва след като изясните това, можете да се наречете хора. Преди това сте просто твари и малко се различавате от животните.
Така цял живот всички смятаха, че аз ще създам масова религия. И аз мислех така. Цял живот съм бил водач. Запознах се с всички религии, но те ми се сториха тесни и прекалено условни. С времето разбрах, че ако въобще ще създавам нещо, това ще бъде учение без граници, в което всеки сам да върви по своя Път. Исках моята философия да не обвързва хората, а само да ги насочва по личния им Път. Така разбрах, че не мога и не искам да създам масова религия, която да има много последователи.
Повечето хора разсъждават за това кое е добро и кое зло, но всъщност това има значение само за тези, които живеят с Егото си. Когато Азът ви започва да доминира, изчезва отношението ви към света, защото отношение имат само преживяващите същества. За човек в Аза няма Добро и Зло, няма разделяне на нещата, няма отношение. Едва тогава човек започва да възприема нещата такива, каквито са.
– Аз не съм съгласен с много от нещата, за които говорите – каза Атанас, а брат му учудено погледна към него.
– Естествено, че няма да си съгласен! Аз не искам да се съгласявате с мен, а само да ви провокирам! Единствено вие сами можете да стигнете до това, което ще приемете за вярно и истина. Важното е да не се привързвате към описанието на света, което сте си изградили. Да се съмнявате, да допускате, че може и да не сте прави и да не спирате по Пътя си. Затова се нарича "духовен път", защото това е истинският Път и в него не бива да спирате. Трябва постоянно да вървите и да се променяте. Това стои в основата на себепознанието и самоусъвършенстването. Докато религията означава просто да приемеш нещо. Вяра означава да приемеш нещо за вярно, нещо, което не можеш, не искаш или те е страх да изследваш. Това, което се приема наготово, се нарича аксиома. Тя не може да се разбере, докаже или обясни. Това могат да направят само хора, които следват своя духовен Път и така чрез него те могат да превъзмогнат и "осветят" своите аксиоми. И понеже повечето хора са малки човечета, затова приемат определени "готови истини" и допускат голяма част от тях да бъде аксиома. С това започва вярата. Колкото повече неща си приел наготово в живота си, толкова по-голям фанатик си, защото така изграждаш и затвърждаваш света на Егото си. И понеже това е светът на твоето Его, започваш все повече да го защитаваш и да оцеляваш чрез него. Така, когато човек живее чрез Егото си, не е цял и единен, а е разделен от себе си и от Егото си. И винаги Егото живее като "разделено". Най-важното за Егото е, че е разделено. То самото е едната част. Затова хората, които тръгват по Пътя на собственото си Его, ги наричаме "малки" или "деца", защото този Път произтича от преследването на малките цели и от разделянето на живота на части. Поради това хората в света на Егото са такива – вътрешно разделени на части. И чрез "очите" на своите части виждат и живеят в "свят на части". Затова хората разделят света на "добро и зло", на "светло и тъмно". Светът на Егото се познава по разделеното и разделението.