А винаги, когато нещо е "разделено", е налице противопоставяне, борба и битка. Тази битка е вътре – в мехура на всеки човек, живеещ в света на Егото си. Тя е във всичко и навсякъде – едно желание срещу друго желание; "Искам!" срещу "Не мога!"; "Копнея!" срещу "Не трябва!" Тази борба се превръща в нещо естествено за всеки човек в Еговия му мехур. Така тези, които водят в себе си борба, пренасят тази борба и извън себе си. Това е причината за войните – едни хора срещу други хора. Едни приети истини срещу други такива.
Главната разлика между Аза и Егото е, че Азът се явява нещо единно на уж различни неща, които обаче не са в противоборство и не си противостоят. Така те не са в битка, а в мир със себе си. По този начин те вече могат да не са "разделени", а да са в единство. Всъщност това е изначалното им състояние, но Еговите хора изкуствено, ненужно ги разделят.
Моето учение не се нуждае от вяра. Ако мога да кажа така, аз изповядвам пътя на антивярата. Според мен всеки човек трябва непрекъснато да изследва себе си и душата си, непрекъснато да контролира Егото си и да опознава всичките си същности. Това е пътят на себепознанието. И не трябва да казваш: "Ще потискам Егото и ще възвися Аза! Ще потисна тялото си и ще се стремя към Бог!", защото всичко това са отношения, а това означава нови разделения: на "истинско и лъжовно", на "добро и зло", на "правилно и неправилно". Това означава, че мислиш с Егото си. В Аза няма Добро и Зло! Опознай и приеми всичките си същности, за да ги събереш в едно цяло, да ги направиш отново едно! Не допускай приемането на една част пред друга! Ти си едновременно всички си части! Приемането не е предпочитание, харесване, избиране на едно пред друго. Приемане на собственото Его може да има само когато сърцето ти вече е в Аза! Тогава то събира, а не подбира, не предпочита и не изживява!
Не очаквам да приемеш думите ми, защото моят Път не е твоят Път! Ти ще оформиш своята истина по свой си начин, със свои думи! Никой не може да те научи на нищо! Всяко нещо, до което достигнеш, дори подсказано ти отвън, ще трябва да го трансформираш през себе си! Ти ще възприемеш думите ми само дотам, докъдето си стигнал в духовното си развитие, ще навлезеш само толкова, колкото можеш да понесеш! Аз не мога да направя за теб нищо повече от това да те провокирам, да оставя следа в теб! Това и правя. Но като истински учител знам, че това, което правя с теб, е да ти дам поредното описание на света. Моето описание на света може да е на по-високо ниво от твоето, но то ти е чуждо и всъщност е толкова далеч от истината, колкото и твоето описание на света. Ти не се нуждаеш от следващо и следващо описание на света, защото те са от Егото и нямат край! Аз искам да те науча на това как да спреш да правиш и да търсиш описания на света!
Естествено, че много неща няма да ти харесат от това, което ще чуеш, и много от тях няма да приемеш. Твоето Его воюва, то не обича да бъде разобличавано и побеждавано. Това за него е равнозначно на смърт.
Не ме приемай като враг и противник, защото Егото ти иска точно това! Докато ме слушаш, през цялото време мисли за себе си! Не слушай какво ти говоря за себе си, а помисли как стоят нещата за теб! Спомни си колко пъти си действал заради другите и кой стои зад всичките ти стремежи! Помисли какво те кара да вършиш дадени неща, защо постъпваш по този или онзи начин! И много пъти се оказва, че дори най-съкровените стремежи, мечти и желания, за които хората цял живот се борят, са подменени, внушени са им отвън и не са техни. Това според мен е най-важната причина на света да има толкова много нещастие, защото повечето хора, като не познават себе си, цял живот вървят и действат срещу себе си, срещу същността си. Те или се подценяват, или се надценяват, но никога не правят това, за което са предопределени и което би им доставяло удовлетворение.
Вижте колко е просто! Познанието за Егото и Аза ни отваря вратите към себе си, а по този начин и към Бог. Вие знаете, че много хора се молят. Привидно много вярващи искат да стигнат до Бог. Те издигат вой до небесата, че молитвите им не биват чути. Готови са да обвинят Бог, защото не е чул дребните им нещастни и себични молитви.