Това е най-важното нещо, което всеки човек на духа трябва да прави. Непрекъснато трябва да върви във външния свят, чрез преследване на отговорите и в същото време да влиза във вътрешния си свят и да изучава в дълбочина мотивите, които го движат и го карат да постъпва по този или онзи начин. Самопознанието е най-важното нещо за всеки човек. Без човек да се познава и изследва, не може да бъде духовна личност. Истинският човек на знанието трябва да върви едновременно във външния и във вътрешния Път. Това е истинският Път. Само един от пътищата не е достатъчен. Повечето хора никога не откриват вътрешния си път. Те търсят и търсят безсмислени и ненужни отговори. Цял живот преследват цели, без да могат да ги разберат и да ги постигнат. Много малко хора имат силата да се занимават с вътрешния си свят и да продължат, когато нещата им се струват ясни и очевидни.
Някои хора казват, че за да се построи висока сграда, има се предвид духовния растеж на всеки човек, трябва да се поставят сериозни фундаменти и едва след това да започне да се гради.
Ако вие сте слушали внимателно това, което ви говорих, вече сте разбрали, че това не е така. Всъщност истинският път не търпи едното или другото да изпреварва. Истински е само този път, който си изминал напред и едновременно навътре в себе си. Тоест нещата стоят така: това не е строеж както нормалните, които започват от изкопа в основите. Този строеж се гради едновременно нагоре и в същото време надолу. Това е истинският път – навън (напред) и навътре в себе си. Ако правите, вие вече сте стъпили на духовния си път. И колкото по-висока искаш да издигнеш сградата на своя дух и самоусъвършенстване, толкова по-дълбоко трябва да задълбаеш. Истинският човек на самопознанието никога не бива да спира. Затова казваме Път, а не религия, учение или наука. Това, за което ви говоря, е Път, защото пътуването в него никога не спира и защото има Пътуващ в този Път.
Много е важно да сте смели! Много хора се страхуват да навлязат в себе си. Замислете се дали има неща във вас, които досега не сте посмели да разгледате. Има ли теми, които смятате, че знаете и нямат нужда от анализ? Ако има, това означава, че не сте смели и имате проблем. Никога не трябва да оставяте нещо просто ей така. Не бива да оставяте неосъзнати неща в себе си. Така е и в армията, не бива да оставяте нищо в тила си, защото, ако предприемеш поход, а в тила си оставиш врагове, те ще те спират, ще те задържат и ще ти попречат да победиш! Затова винаги трябва да анализирате нещата, през които пречупвате света! И не бива да допускате подценяване, задоволство или страх да ви попречат да анализирате вътрешния си свят!
И знайте, че външният въпрос и този, който търси отговори на въпросите, е винаги Егото. То иска отговори, търси яснота и обяснение, иска да постига целите, да знае много и да бъде учител. Това е религия. Вътрешният въпрос го задава този, който иска да има духовен път. Затова вътрешните въпроси никога нямат готови или окончателни отговори. Вътрешните въпроси се оставят отворени и непрекъснато им се намират нови и нови отговори. Един такъв вътрешен въпрос е: "Кой съм аз?" На този въпрос няма отговор, а има непрекъснато нови и нови отговори. Всеки предишен отговор се отнася само за мига, в който е зададен въпросът и е отговорено... И постепенно отговорите престават да имат значение. Остава само въпросът... После и той престава да има значение, защото, след всички мигове на нови и нови отговори, се разбира "Кой съм аз", но вече не чрез отговорите. В този момент въпросът спира да бъде въпрос. В този момент човек спира да пита.