Човек винаги трябва да се опитва да бъде близо до реалността. Той трябва да избягва всякакви приказки и илюзии, в които сам се вкарва. Не трябва да живее с миналото. Миналото днес не съществува. Когато човек се връща в спомените си, той не може да си върне целия спомен, обикновено извиква най-вече това, което е преживял като емоции. Той изпитва само чувствата, изразяващи отношенията, които тогава са го вълнували, но никога не може да "извика" в спомена реалността. А емоциите и чувствата са най-неверният съветник, защото те са от света на Егото. Затова и спомените не са реални случки, а само това, което Егото е запомнило от тяхното преживяване. И като си "спомня", така Егото се съхранява в света си, отново го задържа, подхранва и затваря.
Голяма част от хората никога не живеят днес и не познават реалността, защото те постоянно са разкъсвани между миналото и бъдещето. Ще попитате: "Защо хората са толкова привързани към миналото?" Спомените имат едно свойство, от тях изчезват парчетата на неприятните емоции. Ако сте забелязали, с времето от спомените се изчистват лошите, неприятните неща и остават само хубавите усещания. Така повечето хора се връщат в спомените си и са привлечени от миналото, но в същото време са насочили поглед в бъдещето. Бъдещето винаги е такова, каквито са предпочитанията в спомените ни. Хората, които си спомнят "лошото", са песимисти, а тези, които предпочитат "хубавите спомени", са оптимисти. Така се оказва, че бъдещето при тях също е зависимо от миналото. Това са причините човек да не познава реалността, затова той бива разкъсван между "добрите" спомени и вярата, и надеждата, че бъдещето ще бъде много по-добро или пък ще донесе беди и нещастия.
Има едно нещо, което се нарича "тук и сега". Това е Бог. Истинското име на Бог е "тук и сега". Това е реалността. Да бъдеш и да познаваш действителността, означава да си в единение с Бог. Това е най-висшата молитва и медитация. Всъщност това е истинската молитва и медитация. Истинската молитва е безмълвна, тя е "тук и сега". И вече не е молитва, защото няма какво и защо да се измолва. Единеният и единяващият себе си човек в Пътя си престава да иска, да се нуждае от нещо, да преследва и да се стреми, защото целостта е онова, което идва, след като човек надрасне Егото.
Преди малко ви разказах за самопознанието. То е свързано с четирите "с"-та. Това са: самонаблюдение, самоконтрол, самоанализ и самоусъвършенстване. Някои хора го наричат самоусъвършенстване, но това е погрешно. Самоусъвършенстване означава да се стремиш към някакъв идеал, а идеалът е нещо, което ти си си измислил и се опитваш да постигнеш. Идеалът не може да се постигне, защото дори да го направиш, веднага се изгражда нов. Докато не надмогнеш това ниво, винаги ще имаш такъв идеал. Някога мислих, че самоусъвършенстването е най-важното нещо за всеки човек, но сега знам, че водещо трябва да бъде самоопознаването и едва след като приемеш решението за това, можеш да приложиш останалите.
Самоусъвършенстването може да бъде правилно само ако в същото време като вътрешен Път използваме себепознанието. Това е истинският Път – навън към самоусъвършенстване и навътре към себепознание.
Сега ще ви разкажа за хората и за тяхната същност. Повечето хора мислят за себе си само като за материални същества.
– Това не е така! – опита се да каже едно от момчетата.
– Знам, знам! Знам, че всички говорят за дух, душа и много други неща, но никой не мисли за себе си така. Почти всички хора мислят за себе си само като за материални същества. Повечето дори да знаят за отделните си същности, не ги осъзнават. Те възприемат това само като наука или учение, но не и като Път, и не живеят с тази идея.
Всъщност не е важно какво знаеш. Има много хора, които знаят много, често различни неща. Те не могат да осъзнаят, че не могат да изградят Път върху различни описания на света. За да имаш Път, трябва да "стъпиш" само върху едно описание на света и да живееш по този начин. И това описание да е осъзнато и твое.
И все пак нещата не са така разделени, както хората си ги представят. За да е по-ясно и достъпно за малките мозъци, някои учения още от древността са дали описания на света и човека, които са схематични и лесни за разбиране. Така в науката наречена езотерика, която крие корените си в древен Египет и Халдея и върху която стъпва целият съвременен свят и всички религии, се казва, че човек съдържа в себе си няколко същности. Най-грубата същност е материята. От нея е изградено материалното ни тяло, органите и всичко, което можем да видим. Някои хора, които смятат, че се занимават с духа, твърдят, че материята е нещо лошо. Това е смешно. Материята не е нито лоша, нито нещо, с което трябва да се борим. Много учители са смятали, че извисяването на духа може да се постигне единствено чрез насилие над материята и тялото. Такива са всички учители аскети, монаси и цели религии на Изток.