Един учител известен като Муни (истинското име на Буда е Шакя Муни Гаутама, това означава Муни от рода Гаутама на племето шаки или саки. Знае се, че родът Гаутама бил царски. Племето саки (шаки) живеело в Афганистан, в близост до българите. Буда, въпреки властващото мнение, не е бил индиец, нито с дръпнати очи, а е бил европеид със светла кожа.) решил, че насилие над материята не е нужно и това не е път на единение, а на разделяне и отхвърляне. Той го нарекъл Среден (обединяващ, оптимален) Път. Запознах се с това учение, докато бях в Персия.
Да упражняваш насилие е винаги израз на Егото – дали срещу други, или навътре в себе си, няма значение. Да наричаш материята каквато и да е означава, че не познаваш Пътя. Материята не е нито добра, нито лоша. Да я приемеш, означава да не я наричаш и да не ѝ даваш определения. Тя е – това е достатъчно!
Всички нива в човека трябва да се опознават и усъвършенстват, докато не се слеят в единство. Вместо хората да гладуват до самоубийство, да спазват въздържание, много по-добре е да развиват тялото си и да изпитват удоволствие от живота. Затова пехливанската борба е толкова полезна. Поради това Болярови винаги са настоявали да се упражнява борба. Усъвършенстването не трябва да изключва материята, нито да се бори с нея.
Освен тялото, друга част от човека са неговите емоции и чувства. За преживяващите хора това е най-важното ниво. Те делят целия свят на две части. Те казват: "Тази ми харесва, а тази не!" Такива хора знаят, че първата част им носи положителни емоции и преживявания. Те са свикнали да правят само неща, които им носят удоволствие, наслада и които са им приятни. Животът обаче има и друга страна. Той изисква дисциплина. Това могат да постигнат единствено воините. Жените изключително много държат на света на емоциите. Те смятат, че това е тяхното оръжие и през по-голямата част държат емоцията си изнесена напред като щит.
Третият свят е този на мислите. Повечето хора всъщност не живеят в материалния свят, в по-голямата си част от себе си те пребивават в света на чувствата и идеите. Чувствата определят преживяванията им, а идеите оправдават, когато живееш без чувства. Светът на мислите и идеите е този, който помага да си изградим по-плътна представа за описанието на света. Той сгъстява краските на света, помага да го наредим и да опишем мястото си. Мисловният свят е този, към който се привързват учените хора, склонни към мислене и интелект.
Хората на емоциите са много далеч от реалността, защото емоциите ни затварят в собствен свят, а с това пи отделят от истината. Хората на разума и идеите с основание критикуват емоционалните, че са преживяващи, но те са също толкова далеч от истината, колкото и емоционалните, защото учените хора имат склонност да интелектуализират, да обясняват и всичко да разглеждат като знания извън тях, наричани от тях наука. Но те се страхуват от това да имат път и са също толкова далеч от реалността и Бог, колкото и хората с преобладаващи емоции.
Да се противопоставят едните на другите е безсмислено и ненужно. Не бива да се отрича или величае нито материята, нито емоциите, нито идеите. Всички те трябва да се приемат, да се използват, да се опознават и усъвършенстват. Без нито една от тези части човек не е завършен и не е духовно същество. Моето учение и идеята ми за Път включва развитие на всички тези човешки същности и нито една не трябва да се подценява или омаловажава, защото в някой момент трите трябва да се слеят. Докато те са "разделени", могат да се насочват, да се развиват и взаимно да се опознават в пътя им на свързване.
Всъщност повечето хора не живеят в материята както сами смятат, а в света на чувствата и идеите. Именно чрез тях те изграждат света на преживяванията си. Така те дори не подозират как изглежда физическото им тяло, тъй като винаги го наблюдават през очите на емоцията и идеите. За съжаление същото се отнася не само за физическото тяло, но и за цялото им същество. Всъщност не физическото е водещо, а именно емоционалните преживявания или светът на идеите.