– Не мога да го разбера това, учителю! Можете ли да дадете някакъв пример? – попита Атанас.
– Ето няколко примера за това, за което говоря. Знам, че това, което ви казвам, ви звучи невероятно, но чуйте! Ако човек беше само тяло, не би трябвало да има нещо, което да го накара да загуби живота си. Би трябвало той да държи на живота си най-много от всичко на света, защото материята е тленна и смъртта я унищожава. Това обаче не е така. Има много хора, готови да загубят живота си заради вяра или идеи. Тези, които могат да изпълнят самоубийствена мисия заради вярата си, са подвластни на чувствата и са готови да загубят живота си заради това, което чувстват. Една част от жертвоготовността на еничарите се крие именно в това. Има хора готови да загубят живота си заради идеи. Такива са учените и хората започнали да изграждат светове на справедливостта. Дори този, когото християните смятат за свой Бог, им е дал пример за това, че има сили много по-могъщи от живота и егоистичното желание да се живее. Той дал пример за саможертва и за това как човек трябва да търси Аза в себе си, който е част от големия Аз. Затова Христос е наречен Син божи, но всъщност ние всички сме синове божи.
Другата част от това, което прави еничарите най-добрите воини, е идеята. Всеки еничар не умира просто за вярата, а и за една идея, за един идеал.
– Учителю, вие току що описахте един свят, разделен по този начин, но не казахте нищо за Аза и Егото!
– Да, ако слушахте това описание, вие просто ще чуете още едно описание на света. Това не е нещо изключително, ако не успеете да направите от него ваш Път. Всъщност моето описание на света, това, което стои в основата на моя Път, не е точно такова. При мен няма такова разделяне. Аз мога да застана и да реализирам едновременно всичките си части, които ме изграждат. Нямам нужда от тези деления и описания. Това разделяне и стриктно описание според мен е направено за хората, които разглеждат тези неща като наука. Такива хора възприемат света линейно и нареждат всичко, което правят, едно след друго. При тях всичко е подредено в строга йерархия. Ако разберете това, което говоря, ще можете да правите нещата едновременно и многоизмерно.
Това описание не противоречи на моите идеи за Егото и Аза, но аз не разделям нещата така категорично. За мен най-високото ниво в така изброените е Азът. Той е връзката с Бог. Това е божествената същност, взета назаем от Твореца. Това е Азът.
– А какво става с Егото? – с уважение попита синът му.
– За да ви разкажа за Егото, ще започна малко по-отдалеч. Повечето хора се страхуват от това да умрат. Този страх е един от най-важните и основни страхове. Всички хора ги е страх. Когато си зависим от Егото си, искаш да го запазиш. Така човек, подвластен и подчинен на Егото си, всъщност става проводник на страховете на Егото, които го обсебват. Именно поради този страх хората са създали идеите за прераждането, за рая и вечния живот, за отвъдното. И винаги човек си представя, че ще запази себе си, дори и след смъртта си. Дори тези хора, които претендират, че са духовни, мъдреци, равини, монаси, дервиши, дори източните мъдреци, стремящи се към йога (йога – пил. "сливане с Бог"), смятат така. Но забележете, те не си представят, че ще постигнат единение с Бог, а че ще продължат да съществуват с Егото си, с лицето си в Бог. Всъщност тези хора не искат да се слеят с Бог, а да се наложат над Бог и да запазят Егото си. Много хора смятат, че Егото им се намира в тялото (материята), но това не е така. Материята, както душата, мисълта, идеите и чувствата, е от тези неща, които са вечни и ние вземаме за малко, само на заем.
Аз дълго време разсъждавах над смъртта и имах връзка с нея. Убил съм много противници и винаги съм смятал, че смъртта е приятел, съветник и учител на воина.
Момчетата като чуха, че дервишът се смята за воин, се засмяха. Те самите искаха да станат воини, но този човек явно искаше да ги впечатли. Беше им ясно, че той не само че не с бил, но и няма представа какво означава да си воин. Все пак турчинът беше много по-стар от тях и те само заради това сдържаха насмешката си и не оспориха думите му. Старецът явно не усети настроението на момчетата, защото невъзмутимо продължи:
– Мислих, че единственият начин да се боря със страховете си е непрекъснато да се изправям пред тях. Винаги съм знаел, че страхът не може да се победи, но трябва непрекъснато да се боря с него. Минаха години, трябваше да спра да убивам, което въобще не бе лесно, и да се оттегля от живота, за да разбера, че колкото пъти съм заставал пред страха, толкова пъти съм бил побеждаван и съм признавал поражението си. Защото страхът е от Егото и колкото повече внимание му се отделя, толкова по-силен го правим. Затова престанах да обръщам внимание на страха и да се занимавам с него. Всъщност едва когато започнах да разбирам Егото си, преодолях страха от смъртта и всичките си страхове. Днес вече не изпитвам никакъв страх. Куриозното е, че когато престанах да бъда воин, чак тогава загубих страха си от смъртта.