Постепенно започнах да правя това и с другите духовни врагове. Така успявах да ги превъзмогна. Когато престанеш да обръщаш внимание на такъв противник, отнемаш силата му и той престава да бъде значим за теб. Това става като не се занимаваш с противника, а със себе си и така, пораствайки духовно, ти правиш противниците си незначителни.
Момчетата отново се усмихнаха. Те явно не искаха да повярват, че мъжът, който седи пред тях, някога е бил истински воин.
– Вие сте млади. Знам, че някой ден ще станете истински воини и ще бъдете хора на честта. Чуйте моите думи, ако мога да ви помогна, ще бъда щастлив! Ако можете да преодолеете страха си, благодарение на моите думи, това си заслужава вниманието ви! Дълго мислих и разсъждавах и разбрах следното. Всъщност всички тези неща, за които ви говорих, са като пръстите на ръката – като каза това, Риз баба показа лявата си ръка. Той беше изпънал пръстите си. – Този пръст е материята – каза дервишът и посочи малкото пръстче, което бе най-отдолу. После старецът назоваваше останалите си пръсти и ги сочеше. Така безименният пръст бе светът на емоциите, средният – светът на мислите и идеите, показалецът – Азът. Тук мъжът замълча.
– Палецът ли е Егото, учителю? – попита Атанас.
– Не всъщност Егото не е нито един от пръстите. Бях принуден да изоставя идеята за разглеждане на Егото и Аза като двете страни на монета. Всъщност разбрах, че Егото не съществува реално. То е временно и тленно. Всички други части на човека са безсмъртни. Те идват от Бог и отиват обратно в него. Ето, след смъртта материята се връща в земята.
Казва се, че от кал сме направени и отново в кал се превръщаме. Така тази част от нас отива обратно там, откъдето е дошла. Емоциите ни отиват в едно специално място, където се събират емоциите на хората. Идеите пък имат друго такова място, където се събират идеите. Тези места се наричат егрегори. Азът на човек се връща обратно към Бог. Така всяка част от тези, които изграждат човек, е безсмъртна и след смъртта продължава да съществува. Но не това е нужно на човек. Той не иска безсмъртие по този начин. Той казва: "Защо ми е това безсмъртие, когато мен няма да ме има? Какво е това безсмъртие без мен?" Човек разсъждава така, защото е воден от Егото си. Единственото тленно нещо, което човек може да загуби, това е Егото. Всъщност човек може да загуби само Егото си. Ако се замислите, ще видите, че наистина само Егото може да изчезне, че ние се олицетворяваме единствено чрез Егото си. То ни прави отделни от Бог. Ние съществуваме и мислим за себе си по този начин благодарение на Егото. Нас ни е страх да не загубим Егото си, ние живеем заради него и се опитваме всячески да му извоюваме безсмъртие. Всъщност Егото е една връвчица – при тези думи дервишът показа с другата си ръка една въображаема връв, която обвързва четирите пръста на лявата му ръка. – Егото е точно тази връв. Тя обединява всичките ни същности в това уникално същество, което сме ние. Това е най-ценното и скъпо нещо, което имаме. Страховете на хората са свързани единствено с Егото. Дълго мислих и разбрах, че страховете са излишни. Смъртта е една преграда, като едър гребен – дервишът разтвори пръстите на дясната си ръка, а срещу нея държеше лявата със събрани пръсти. После придвижи двете ръце една към друга. Когато лявата ръка достигна дясната, тя опря в разтворените пръсти и разтвори своите. – Това е смъртта – каза Риз баба. – По време на смъртта Егото се разкъсва и изчезва. То трябва да изчезне. От нас умира само Егото и нищо не може да се направи. Има и още нещо. Всъщност Егото не съществува, то стои в основата на нашата магия. Това е най-куриозното, че цял живот се страхуваме да не загубим нещо, което всъщност не съществува. Докато мислите ви са в Егото, ще ви бъде страх. В момента, в който преместите себе си в някоя друга част от себе си или във всичките си части и започнете да възприемате нещата от този ъгъл, ще разберете, че вече не се страхувате. Затова ви казвам, че аз вече не се страхувам. Това е част от Пътя. Не се страхувам, не защото го исках или се опитвах да го постигна, а защото надраснах страха. Така надраснах и идеите за Добро и Зло, за вярата и религията, за смисъла на човешкия живот, за любовта и молитвата.
Така всички религии, всички идеи за прераждане, Страшния съд, Рая, Парадиза (раят според персите и зороастризма), Ада, Сетния ден, Джнана, Елисейските полета, Валхала, Олимп, са измислени, за да може човек да осъществи желанието за безсмъртие на Егото си.