И когато момчетата вече мислеха, че всичко им е ясно, учителят продължи:
– Всъщност Егото не съществува.
– Какво? – двете момчета бяха изумени. – Как така! Нали току що го описахте като връвчица, която изчезва? Как може да изчезне нещо, което не съществува?
– Ние виждаме само проявлението на Егото и може да съдим за него само по косвени белези. Егото наистина определя в най-голяма степен нашия живот, но всъщност няма материален, а и какъвто и да е носител на Егото. Его въобще няма. Всеки човек сам си измисля, а после и поддържа в съзнанието си Егото, но такова нещо няма. Егото е фикция, химера.
Такава химера също е и калъпът, обществото, социума. Ние сами я изграждаме и поддържаме, тя е като паяжина разпъната между всички нас. С времето става по-силна от нас и ние се оказваме уловени и зависими завинаги.
Представете си, че сте буца глина. Това сме ние хората. Когато нещо в нас се промени, това го правим ние самите, но отвън изглежда сякаш голям невидим палец ни моделира. Той ни натиска и оформя, ние се изграждаме според него, но всъщност такъв палец няма. Така цял живот сме пленници на една идея за нас самите и най-трудното нещо е да я разберем, а след това да се освободим и да я променим.
За живота на всеки човек е важно описанието на света, което държи в главата си. Всъщност човек е това описание и според него той изгражда живота си, в тази идея е включена и идеята за собствения му образ, за това кой е и какви са възможностите му. Това е изключително важно. Много е важна тази идея. Изграждането на описанието на света става едновременно с Егото и Аза. Колкото повече Егото участва в изграждането на това описание, толкова по-далеч от действителността е то. Егото формира свят, който да го обслужва, затова е толкова трудно да се разкъса измислената действителност, която то изгражда. Това е така, защото хората, изградили си такъв свят, постоянно получават потвърждения за правотата на възгледите си. Колкото по-близо до реалността е това описание, толкова по-добре. Все пак помнете, че колкото и да сте близо до действителността, не можете да я постигнете! По-важна е промяната, гъвкавостта, опознаването на себе си и усъвършенстването.
Много хора, които са с малки възможности, се опитват да натруфят описанията си на света. Това е характерно и за хората склонни към интелектуализиране. Така мнозина не могат да усетят кога да спрат и като продължават, се отдалечават от реалността. Много хора търсят прости описания, които с минимални усилия да им обяснят и оправдаят несъответствията. Така се пораждат суеверията, идеите за магиите, за това, че някой друг управлява живота ни, че има световни правителства, които управляват не само живота ни, но и мислите, и идеите ни.
Това е философията, до която съм достигнал. Тя е най-оптималният вариант в доближаване на описанието на света до реалността.
– Учителю, какво трябва да направим, за да достигнем до това ваше описание?
Риз баба бе толкова погълнат от това, което говореше, че дори не можа да разбере кой зададе този въпрос, затова продължи:
– Ако само сте слушали внимателно, вече не сте далеч от това, за което ви говоря. Не трябва да правите нищо повече от това да се замислите върху думите ми. И помнете, не бива нито да опростявате, нито да усложнявате, защото и двете са от Егото!
Самоопознаването е нещо уникално, това е изключителна даденост, която всеки човек притежава. При него не се нуждаеш от нищо повече освен от самия себе си. Инструмент на самоопознаването си самият ти. При този Път, до който достигнах аз и който най-общо може да се нарече самопознание, не просто съставяш собствена религия, но имаш лична религия или духовно учение, които само ти можеш да следваш. Когато си в това състояние, можеш да преоткриваш другите религии, но правиш това по един уникален и неповторим начин, не само от позицията на създател на учение, но и като човек постоянно създаващ религия или учение. Така ти преоткриваш останалите религии и можеш свободно да ползваш техните термини и дори цели фрази, но въпреки това създаваш нова религия, ново учение. Предпочитам да го наричам учение вместо религия, защото религията задължително се нуждае от последователи и вярващи хора. Докато учението може да бъде изповядвано само от вървящи хора. Когато последователи попаднат на духовно учение, те унищожават същността му и го използват само като форма. Моето учение се състои в това всеки сам да има лично духовно учение. Всеки човек трябва сам да създаде собствената си религия. На Бог е нужно различното. Хората, следващи това учение, са най-скъпите на Бог, защото това са най-ценните хора. Представете си какво ще стане, ако всеки човек има собствено духовно учение. Някога едни хора мислеха, че съм призван да създам нова секта в исляма. Не, не само това, те мислеха, че ще създам нова религия. Ето, най-накрая аз изпълних мисията си, но сега осъзнавам, че те едва ли щяха да разберат и да приемат това. Техните най-смели мечти едва ли щяха да стигнат до тук. Аз не просто създадох религия, а учение, което отрича всички религии. Не, не ги отрича, а по-скоро ги надраства. Те искаха да създам учение, което да бъде като всички останали – да има водач и последователи. Но досега не се е случвало да бъде създадена секта, в която всеки неин член да бъде човек със собствена религия, създател на сектата и неин водач, и дори Бог. Представяте ли си? – вдъхновен питаше дервишът, а в очите му гореше пламъкът на човек постигнал нещо, за което се е борил цял живот. Това бе погледът на човек постигнал най-ценната победа в живота си.