Еговият учител не е учител, защото той няма никакъв стремеж да учи учениците си. Той е учител благодарение на това, че има ученици. Те са неговата храна. Еговият учител мрази и не харесва другите учители, защото знае, че не е учител и Егото му се страхува да се съпостави с тях. По тази причина няма сила, която да го накара от учениците си, които го правят учител и с чиято любов се храни, да направи учители и свои конкуренти. На всичкото отгоре той и не може да им помогне и да ги изгради като учители, защото сам не е учител. Така всеки негов ученик, дръзнал да мечтае сам да стане водач или учител, би се сблъскал със съпротивата му. Такъв учител никога не може да извиси един ученик и дори би му пречил. Ето защо такъв човек не може да бъде учител.
Почти всички хора, които претендират, че са учители, водачи и командири, са Егови. Помислете колко пъти сте наблюдавали подобна картина около вас.
Истинския учител не е този, който има ученици, а който може да изгради учители. Той не зависи от учениците си и не влиза в уговорки с тях. Той има силата да им посочва техните недостатъци и Пътя им, не търпи тяхното недоволство и съпротива. Наричам такъв учител Азов, защото е превъзмогнал себе си и не действа от лични подбуди, а се стреми да бъде проводник на Учението и да вложи в него колкото се може по-малко от себе си. И ако има и най-малко Его, той веднага се превръща в Егов учител. Само човек наясно със себе си може да запази Аза си и да бъде Азов Учител.
Еговият учител винаги се стреми да бъде пред учениците си. Така той със собственото си "тяло" препречва Пътя им. Те дори да тръгнат, скоро ще опрат в него. Учителят никога не бива да бъде преграда за учениците си, независимо дали ще опрат лице в лице, защото стоят един срещу друг, или в гърба на учителя си, ако го следват. Всичко това е вредно и за двамата.
Азовият учител, подобно на Еговия, застава пред учениците си, но не се стреми да им отговори, а посреща въпросите им с мълчание и не дава никакъв отговор, докато те не изчерпват въпросите си. Те трябва да разберат, че задачата на учителя не е да им отговаря. Така, изчерпвайки въпросите си, ученикът трябва да разбере, че трябва да обърне въпросите към себе си, че единственият път е самоусъвършенстването, а единственият човек, който трябва да намери отговора, е самият питащ.
Така всеки Азов учител първо трябва да убие Еговия учител, в който учениците му искат да го превърнат. След като това се случи, Азовият учител трябва да постави ученика до себе си и да му обясни, че не е ученик, а учител и че единственият път е двамата да бъдат рамо до рамо. И никой не може да измине вашия Път, и няма отъпкани пътеки, и всеки сам се бори за Пътя си и за това да бъде знаещ!
Така Азовият учител няма ученици, а изгражда Азови учители.
Преди много години имах проблем. Чувствах, че трябва да бъда учител. Вече бях извел идеята за Егов и Азов учител и исках да бъда Азов учител. За нищо на света не исках да бъда Егов учител. Тогава погледнах хората, всички те отправяха призиви за учители, но никой от тях не искаше Азов учител. Всички те търсеха поредното задоволяване на Егото си. Те търсеха псевдоучители и не искаха истинско учение, което да ги научи и да ги промени. Учениците търсеха само Егови учители и това е нормално, но аз не исках да ставам такъв. Така ние с тях не можехме да се срещнем.
Мина време докато разбера, че Азовият учител трябва да слезе при хората и така да се опитва да им сведе идеята за Азов учител.