На другия ден Риз баба каза:
– Хората могат да се разделят на възрастни и деца. Това деление обаче няма нищо общо с възрастта и това на колко години си. Децата или малките хора са егоисти и егоцентрици, те мислят, че светът се върти около тях. Смятат, че всички са длъжни да вършат неща, за да се чувстват те добре. Децата са подчинени на Егото си. Всички хора в определен етап от развитието си са деца. Повечето от тях никога не порастват духовно и винаги остават на това ниво. Те винаги смятат, че другите хора им дължат нещо, не спират да искат, заповядват, командват, сърдят се, обвиняват другите за неуспехите си. Това са те – децата.
Възрастните хора са тези, които могат да се контролират, да мислят и се стремят към будност. Това са духовно будните. Те познават себе си, могат да потискат първичните си импулси и са по-зрели, съсредоточени и уравновесени. Истинските хора са възрастните, децата са само преходен етап в човешкото развитие. За съжаление днес почти не срещам възрастни хора. Всички, които идват при мен, са деца, а възрастните хора вече не са на този свят.
Друг път, докато отново си изясняваха въпроса с вярата, Риз баба каза:
– Вяра означава да приемаш нещата, когато не можеш да ги анализираш, да ги опознаеш и осмислиш. Вярата сама по себе си е проява на слабост. Много хора ще кажат, че без вяра не може. Винаги има неща, които са толкова велики или малки, че ги приемат на вяра. Според малките хора без вяра не може. Ако ви кажа, че може без вяра, това означава да ви излъжа, но забележете, че там, където за някои хора е неприкосновената територия на вярата, за други тече процес на самоусъвършенстване. За духовния човек няма неприкосновени места в човешката душа. Ето защо този Път е само за смелите, но не за тези, които наричат себе си войници и са само привидно смели, а за воините, дръзващи да се изправят пред себе си, собствените страхове и неизследваните си територии. И тази борба съвсем не е по-лесна от борбата преди битка.
Има хора склонни към това да бъдат вярващи, както има такива склонни към мистицизъм. Това са слаби, незначителни хора, те предпочитат да са вярващи, пред това да се борят за живота си. Вярата означава, че човекът не е духовно буден. Той е в предначертаното (калъпа) и е окован от предразсъдъци. Вярващите са сънуващи, те не са хора на Пътя. Вярващият човек е последовател, той има нужда да бъде воден, но не е творец и не контролира живота си.
Вярата започва да съществува в нас, когато сме още деца. Тогава хората около нас ни предоставят едно описание на света, което приемаме, и така започва вярването в живота на всеки човек. Когато сме били "деца", то е било неизбежно в условията, в които израстваме. Въпросът е, че вместо да е само етап от живота на човек, повечето хора остават в него завинаги. Именно защото във всеки човек вярването започва още от най-ранна възраст, то е толкова неуловимо, неусетно и упорито. За повечето хора то е естествено състояние, то е като въздуха, който дишат. Така те се залъгват, че вярата е голяма сила, че тя е Истината, че без вяра не може да се живее, че е нужна и задължителна. Тя е тяхната златна клетка. Клетка, която им дава убежище, сигурност, яснота, възможност да останат защитени. Но си остават завинаги в затвор, в който са се самооковали. Това е капан, маскиран като златна защита.
Да бъдеш вярващ означава да вървиш по малкото съпротивление, но вярващите не знаят дори това. Те също водят борба, но тя не е за доближаване на представата им за света до истината и реалността, а за това да обезличиш собствената си представа за света и да я поставиш под властта на това, в което вярваш. Борбата при тях е за пълно изгубване на собственото мнение и отдалечаване от собствената си идея за света. Вярващите хора сънуват един общ сън. Този сън се нарича религия. В този техен свят или сън нещата наистина се случват, но това е отделно създаден и изкуствено подържан свят, който е далеч от реалността и Бог. Колкото и да е абсурдно, повечето вярващи използват за отправна точка на вярата или религията си Бог, но всъщност именно вярата е тази, която ги отделя от "тук и сега", тоест от Бог.
Като ви говоря за вяра и вярващи хора, искам да ви кажа, че това не се отнася само до религии. Последователите или вярващите хора могат да се проявяват във всяка насока. Вярващи са и тези, които поставят пред себе си някакво знаме, а после вървят под него. Някои пък правят това с човек. Всичко това се прави само за да се скриеш, да се оправдаеш, че си слаб и незначителен. Това е страхливост и противоречи на Пътя, за който ви говоря.
Вяра и вярващи хора може да има дори към неща, нямащи нищо общо с религията. Единственото общо между вярата и религията е това, че всяка религия има нужда от вярващи хора.