Моето учение се стреми да ви научи как да се самоопознаете, без да ви дава ново описание на света. Учителите преди мен са заложили в своите религии различни по стойност и сложност описания на света.
Аз съм Истински учител не защото ще създам световна религия и много хора ще твърдят, че следват моя Път, а защото идеите, заложени в това, което ви казвам, са напълно равностойни с идеите на останалите световни учители. За разлика от тях аз не се нуждая от определен брой души. Мен не ме интересува колко последователи ще има моето учение. Не ме интересува дали въобще ще има последователи. За мен не бройката на последователите е важна, а качеството на учението. Не желая името ми да бъде свързано с някакво общо, никому ненужно учение, което няма да е променило живота на нито един човек.
През годините все пак се запознах с ученията на повечето духовни учители и мога да ги оценя. Така например описанията на света според християнството и исляма са стъпили изцяло върху еврейската традиция. Но Пророкът на Аллах е дал по-просто описание на света от Исус. То е по-ясно и с по-малко условности. Все пак не бива да се забравя, че Мохамед е живял почти 500 години след Исус и за разлика от него не е бил евреин, а арабин. Забелязах, че колкото по-старо става учението, последователите го накичват с описания и идеи, които нямат нищо общо с първоначалните, заложени му от създателите.
Най-дълго и сложно ми се видя описанието на света дадено от Буда. Отделих много години от живота си на него. Все пак исках да видя дали то описва човека и света и дали е един от пътищата към хората. От вървенето по Пътя и от това, че разбрах, че няма и не може да има учители, загубих преклонението си пред авторитети. Разбрах, че всички богове, учители и Пътища са напълно равностойни. Научих се да изследвам ученията, без да изпадам в зависимост от тях, и зад учителите да виждам хората. Така разбирах защо те са създали това или онова учение, защо учението и възгледите им са точно такива. Зад общото видях частното и се научих да разбирам нещата по-добре дори от техните създатели. Не направих това, защото съм много умен, а защото винаги се опитвах да свържа всичко с човека, търсех отговорите и в същото време изследвах въпросите. Така винаги бях наясно с ученията, с които бях в досег. Освен това понякога отстрани нещата се виждат много по-ясно. Така станах експерт в духовните учения, разбира се, имах много добри учители. Лично познавах самия Абдаллах ефенди, който бе мой духовен наставник, но това не е важно. Запомнете, че не трябва да се прекланяте пред авторитети! Не Абдаллах ефенди ме научи на това, както и аз няма да ви науча. Вие сами можете да прозрете това, за което ви говоря.
Колкото и да са добри ученията на учителите, ученикът винаги изминава собствен Път в тях. Той прави това, защото е различен и никога не може да мине по вече отъпкан Път. Така или иначе единствената възможност е да имаш Личен път, друга възможност няма. Защо хората се страхуват да нарекат нещата с истинските им имена, а се опитват да се прикрият зад авторитети, цитати, чужди учения и религии? Защо се опитват да симулират духовно ниво? Истинският духовен човек няма нужда от това. Човек трябва да признае пред себе си, че всички учители на Пътя са равни, но за него значение има само личният му Път и това е най-важното нещо в неговия живот, а не учението на този или онзи и само личното си учение можеш да превърнеш в Път. И всеки човек е по-важен от който и да е учител, защото той е жив учител и твори, моделира собственото си учение и Път. И ако твърди, че има Личен път, не бива да изпада под зависимост и да бъде последовател.
Друг път Риз баба каза:
– Целта във всяка нова религия не е просто Бог от Йехова да се нарече Бог-Отец, Аллах или по нов начин, или следващият пророк да се наложи само като го нарече с ново име. Каква е разликата дали вярвате в думите на Мойсей, Ибрахим (Авраам), Исус или Мохамед? Идеята е не каква е религията, а как въздейства на човека, как го променя. И тогава, наричайки Бог както си искаме, това ще бъде нова религия и от нея ще има смисъл, но как ще наречеш Бог е най-малкото нещо.
Един ден дервишът заговори за любовта.
– Любов няма! – каза той. – Спомнете си как започва животът на човек. Вие знаете, че родителите са първите хора, към които всеки човек се привързва. Той осъзнава, че без тях не може. Така човек изпитва чувство, което нарича любов. Всъщност това е най-елементарно чувство на егоизъм. Това човек прави, за да оцелее, но не е любов, защото не може да има любов по принуда, от страх или защото така трябва.