Риз баба отново почувства адовите изчадия около себе си. Те не можеха да го изплашат. Той бе мъртъв от толкова отдавна, какво можеха да му отнемат? Сега трябваше да действа бързо. Обхвана камъка с две ръце. Добре че беше под вода, иначе едва ли със силите, с които разполагаше, можеше да го вдигне. Сега обаче го подмести, с едно последно усилие успя да го повдигне и го измести в посоката, в която знаеше, че трябва да го направи. След това изплува и по най-бързия начин излезе от водата. Тялото му бе премръзнало. Момчетата го разтриваха и се опитваха да го затоплят. Докато двамата се грижеха за стареца, те не бяха забелязали някаква промяна около себе си, но когато се обърнаха, видяха, че от езерцето не бе останала и следа. Дъното беше оголено, а водата бе изчезнала. Може би бе изтекла през някакъв отвор. От другата страна на брега, там, където допреди малко се бе извисявала отвесна скала, се откриваше отвор. Момчетата веднага разбраха, че досега не го бяха забелязали, защото преди малко се е намирал под водата. Може би именно оттам бе изтекла водата. Дервишът вече се бе съвзел. Двете борини все така разпръсваха светлина. Момчетата ги държаха и като омагьосани тръгнаха към входа. Любопитството ги привличаше със страшна сила. На Риз баба му се наложи да се затича, за да ги настигне. Тримата стояха изправени пред отвесната каменна стена, но погледът им бе привлечен от входа на пещерата.
Риз баба тръгна пръв. Той бе взел едната факла и вървеше напред, осветявайки пътя. Най-отзад вървеше Иван, който носеше другата факла. Отначало се спуснаха, а след това тръгнаха по един тесен коридор, който бе изсечен в скалите. Той беше напълно сух. Явно формата на пещерата бе такава, че още при входа се образуваше нещо като въздушен джоб и входът се намираше под водата, но тя бе напълно суха. Тримата навлизаха все по-навътре.