– Ами ако водата се върне и ни залее? – попита Иван като страхливо се озърташе назад.
– Няма страшно! – отговори дервишът. Точно когато каза това, той прекрачи прага. Изведнъж тесният коридор свърши. Тримата застанаха на една малка каменна тераска. Личеше си, че тя или е била специално изсечена, или е била дооформена. Сега тримата видяха, че са застанали пред нещо като пропаст. Всъщност това не бе пропаст, а висока зала, оформена като храм. Долу, там нейде в тъмното, се намираше подът. Факлите едва успяваха да разсеят мрака, а нагоре залата продължаваше като свод на черква. Път надолу не се виждаше, а пред краката им наистина зееше пропаст. В този момент Риз баба, без предупреждение, хвърли своята факла. Тя се завъртя във въздуха и разсея мрака около себе си. Горящата борина не загасна, а летеше и падаше доста време. Момчетата проследиха полета на летящата факла. Когато тя се удари в пода и разпръсна около себе си букет от искрици, загуби силата си и в първия момент притъмня. Чак след няколко мига отново се разгоря и освети това, което се намираше около нея. В този момент чудната гледка изтръгна дълбока въздишка на възхищение от устите на двете момчета. Пред очите им се разкриваха невиждани богатства. Долу всичко блестеше. Злато, скъпоценни камъни, сандъци, зарити в златни пари, някои от тях отворени и преливащи от скъпоценности. Момчетата виждаха цялата тази планина от злато, сребро и скъпоценни камъни. Това бяха богатства по-големи от тези в пещерата на Аладин. Това съкровище не можеше да бъде описано, защото въображението на човек, който не е виждал такова нещо, не можеше да си го представи. Това бе най-голямото съкровище на света. Братята никога не бяха мислили, че някой ден ще видят подобно нещо. Те стояха като онемели и не можеха да кажат дори думичка. Не знаеха какво да мислят. Очите им бяха привлечени от скъпоценностите и не можеха да ги отделят от тях. Факлата долу продължаваше да гори, а отблясъците ѝ караха златото и скъпоценностите да оживяват. Но най-красиви бяха скъпоценните камъни, които проблясваха със зелени, червени, сини и жълти цветове. Те бяха толкова красиви и като че оживиха пещерата, заливайки с матови отблясъци всичко наоколо. Момчетата се възхищаваха на чудната гледка, но не най-шарените и красиви скъпоценни камъчета бяха най-скъпи. Там, сред планината от злато и скъпоценности, имаше малки прозрачни елмази. Те не светеха, нито отразяваха светлината, а само я пречупваха на хиляди отблясъци, но бяха най-скъпи.
– Това е съкровището на Вълчан войвода или поне една част от него
– Каза дервишът. – Трябва да се връщаме, защото останахме само с една борина, която скоро ще изгори, а не искам да оставаме без светлина в пещерата.
Тримата тръгнаха по обратния път. Момчетата все още бяха като зашеметени. Те бяха загубили представа от колко време са под земята. Едва когато Риз баба върна камъка на мястото му и езерцето отново започна да се пълни с вода, те имаха време да се осъзнаят. Сега обаче им се струваше, че това, което бяха видели, е било илюзия, мираж и въобще не се е случвало. На връщане тримата вървяха много по-бързо, явно Риз баба бързаше преди борината напълно да изгори.
Тази вечер тримата легнаха без да промълвят и думичка. На другия ден Риз баба продължи да говори, като че ли нищо не се бе случило.
– Бог е авторитет. Всички народи, които вярват в Бог, са подвластни на авторитетите. Един бог, създаден от човека, безспорно се нуждае от човек, който да вярва в него. Така е и с учението. Ученията, създадени за хората, за да обслужват техните потребности, имат нужда от хора, които да ги въплътят. Затова религиите се борят за последователи и вярващи и броят хората като човешки души. –
Моето учение не се нуждае от вярващи и последователи. То не е създадено хората да се изживяват чрез него. Аз нямам нужда да ставам духовен водач и лидер, както и да ме обожествяват или да ме издигат в култ. Това е разликата. Изведох учението за себе си, то е валидно само за мен и може да бъде полезно само на мен. Това дори не е ново духовно учение, а Път за самоопознаване и в него няма етапи, отправни точки и рамки. Това е Пътят на свободата. Всеки е сам в този свой Път. Никой не може да ви даде съвети и да ви помогне. В този Път няма учители и различни посоки. Това е Пътят на всеки един от нас. За всеки един от нас той е точно определен, но може да бъде и друг, ако се променят обстоятелствата или пък този, който върви по Пътя. Това е нашият Път.