– Но щом е така, това означава, че той е само за вас, учителю, и няма смисъл за никого другиго! Тогава на какво можете да ни научите? – попита Атанас.
– Аз няма да ви уча как да следвате моя Път. Какво общо може да има той с вас? А и за какво ви с да знаете за мен и моя Път? Аз искам да ви подскажа как да следвате и да откриете своя Личен път и личната си религия!
Не мога да кажа, че аз съм измислил това. Сигурно много хора от най-дълбока древност се стремят към този Път. Но и не мога да кажа, че някой го е следвал, защото няма как да знам това. Аз съм първият, който върви по моя Път, и никога няма да има друг. В моя Път съм преживял всичко сам и сам съм преодолявал трудностите. Откривах етапите и сам си бях духовен водач. За вас нещата ще стоят по същия начин. Откъде може да знаете как са били нещата при мен и какъв е бил моят Път? Така и аз не мога да знам за хората живели преди мен.
Сигурно ще попитате как да го наречем. Аз го наричам Път на самоусъвършенстване и това ми е достатъчно. В този Път няма богове и авторитети, няма учители и граници, няма примери и постулати, всичко се твори в момента, според ситуацията, това е истинско живо вървене по Пътя. Аз мога само да ви съобщя, че има такъв Път, но нищо повече. Това дали ще тръгнете по своя Път, дали ще се възползвате от това знание е лично ваш избор. Никой не може да ви накара да вървите по Пътя ви, нито може да ви го покаже. Това е Пътят. Това е сложното. В този Път винаги сте сами. И никога няма да имате оправдание, защото всичко зависи само и единствено от вас и никой не може да ви спре или да ви попречи по Пътя ви.
– Риз баба, как да наречем вашето учение? То не е религия, а какво е, философия, духовно учение или Път?
– Някога аз мечтаех да създам религия или поне самостоятелна секта. Тогава смятах, че това ще е най-високото достижение в живота ми. Днес знам, че не е така. Всичко това е било заради Егото, но аз го надмогнах. Няма нужда да наричате това по някакъв начин. Каква е разликата дали е учение, философия или религия? Все пак най-точното нещо би било да го наречете Път. Това е Пътят на самоусъвършенстване на всеки човек. Но вие грешите, това учение не е мое. Всеки човек има свой Път.
– Но нали вие сте го открили?
– Аз го открих само за себе си. Говорих ви не за да ви науча, а за да ви разкажа за него. Големите световни учители са го следвали, но винаги техните ученици са създавали религии от думите им. Всъщност всички: Ибрахим (Авраам), Христос, Буда, Мохамед, Зароастър и Мани, са говорили за този Път, но те не са искали да създават религии, а само да оставят следи. Но тъй като хората не са били готови, са превръщали думите им за свобода в думи за вяра.
Знам, че няма да ме разберете, докато не станете готови за това. Така някой ден от думите ми ще бъде създадена нова религия, но това ще ги отрече. Аз не искам да бъда обожествяван като Махди. Пътят на Махди е личният път на всеки един човек. Всеки човек е Махди. Това е казал и Христос, когато се е нарекъл Син божи, казвали са го и останалите световни учители.
Разберете! Не е важно дали това съм го измислил аз! Не е важно дали съм първият, или последният! Дори не е важно дали съм един от многото! Единственото важно нещо е вие какво ще направите и докъде ще стигнете в своето пътуване към себе си! Това е важното! Не е важно какво съм казал, а какво сте разбрали и ще направите!
– Учителю, какво е най-важното нещо, което научихте през живота си?
Риз баба погледна братята. Знаеше, че няма да го разберат, но каза:
– Изживях един наистина интересен живот. Само човек, преминал през изпитания, може да достигне до истинско прозрение. Едно от най-важните неща, които открих, бе смирението. Кръвта се измива със сълзи, не с кръв. Изцапаният с кръв ятаган не можеш да почистиш с кръв. Това може да стане само със сълзи. Трябва да си смирен и да се покаеш, а не да мъстиш, да воюваш и да предизвикваш.
Чак сега разбирам думите на един мъдрец, когото познавах толкова отдавна.
После Риз баба се замисли, но не им каза нищо. Те и без това нямаше да го разберат. За пръв път той разбра, че е Махди. Имаше кристална яснота за живота си. Той беше Махди, защото не просто създаде нова религия, а изведе учение, което бе коренно различно от всичко, създавано досега – учение за Пътя, себепознанието и самоусъвършенстването. То щеше да разруши света. Той бе очаквал нещата да бъдат твърде дословни и прозаични. Той наистина бе издигнал един нов Храм, но не на вярата и последователите, а на Човека и неговата душа. Той щеше да разруши стария свят и всички религии. Наистина всеки, който имаше сила, чрез неговото учение щеше да намери личния си Път към Бог, независимо дали е евреин, християнин или мюсюлманин. Той беше Махди! Това, което беше създал, бе единственото, което Махди можеше да създаде. Сега беше предал знанията си на тези момчета. Аллах му бе позволил да предаде знанието за Махди и то нямаше да изчезне с него. Те или техните ученици и наследници някой ден щяха да направят думите му достояние на хората. След много години някой любознателен човек щеше да чете за него, за делата на Ибрахим, който през целия си живот бе имал толкова много имена. За него щяха да се разказват притчи и истории, да се четат книги, но това не го блазнеше. Дали не беше по-добре да създаде притчи, които да са по-кратки'? Хората, ако не са готови, едва ли щяха да разберат и тях. Дори да постъпи като Христос, това не означаваше, че ще бъде разбран. Едва ли и Исус е точно разбран. Учител на духа не може да бъде разбран от последователи. Най-важното нещо бе всеки човек да застане на Пътя си, да изучава себе си, да разкрие душата си пред себе си, да се самоусъвършенства и да върви по собствения си Път. Чак сега разбра думите на бен Иохай. Ето за какво било всичко. Ето за какво се бяха борили Кубилай Юндер, Явуз Чилик, Неджиб ага, Абдаллах ефенди и Али Мюзекки. Той беше успял! Той беше Махди! Беше създал Учение за Човека, което щеше да промени света, да разруши религиите и ученията за вярата! Дори един човек след стотици години да разбере това, за което той се бе борил, това щеше да бъде достатъчно! Тогава той щеше да стане Махди, да разруши света и да разпръсне светлина сред хората! Кой ли щеше да бъде следващият Махди?!