Риз баба погледна очите на момчетата. Там до тях стояха още едни очи. Това бяха невидимите очи на човека, който след време щеше да научи всичко това. Дали той бе готов да се промени и да разбере думите му? Дали щеше да бъде воин и да поеме зу-л-фикр в ръката си? Дали от обикновен човек щеше да поиска да стане Махди? Дали животът на воин нямаше да го уплаши? Кой ли щеше да бъде той?
Риз баба продължаваше да се вглежда в очите на отсъстващия човек. Кой ли бе той? Щом е стигнал до тук, значи е силен, смел и има призванието и Силата. Дали щеше да продължи по Пътя си?
Той усещаше това невидимо присъствие, а очите също го гледаха. Те бяха оживели. Той като че ли бе прехвърлил мост във времето. Те се оглеждаха и отначало не можеха да разберат, че става дума за тях. После невидимите очи и Риз баба се изгледаха дълго и изпитателно.
"Да, да! За теб става въпрос! На теб говоря!"
Риз баба гледаше към невидимите очи. Беше се сетил, че обучението става от сърце в сърце. Той разтвори сърцето си и каза: "От сърце в сърце!" – като гледаше някъде до момчетата.
Те се учудиха, защото не разбраха за какво става въпрос. Странен човек беше Риз баба, явно общуваше с духове или с хора, които бяха от миналото му или може би в бъдещето. Това сега тях не ги интересуваше.
След няколко дни Риз баба каза:
– Отидете на Къркпанарските игри и с Боляровия начин ги победете на тяхна земя! Нека знаят, че Боляровите пехливани още ги има, че са живи!
– Учителю, за Иван е ясно, че е Боляров, защото баща му е Яне Боляров, но аз дали съм? Майка ми е Зеница Шейтанова, но кой е баща ми?
Риз баба го изгледа с каменно изражение. Нито един мускул не трепваше по лицето му. Това лице бе с изсечени като с грубо каменарско длето черти, прикрити от бялата брада.
– Боляров си! Боляров си, мойто момче! – каза най-накрая дервишът, а в гласа му имаше някаква промяна, като че суха буца бе заседнала в гърлото му.
При друг разговор на момчетата с Риз баба той им каза:
– Аз съм Махди, аз съм Ангелът на смъртта и идвам да разруша този свят! Аз съм призван да донеса новата религия, но разбрах, че това не може да бъде религия! Огън, разрушения и смърт идвам да ви донеса и самоунищожение!
– Но, учителю, звучите като някой чалнат! Кажете, че това се отнася само за вас! Вие идвате да разрушите само вашия свят! Става въпрос само за вашия вътрешен свят, нали? Така съм готов да приема вашите думи – отговори му Атанас.
– Значи ти би приел, ако аз съм дошъл да разруша моя свят, защото това няма да засегне твоя, но се страхуваш да не разруша целия свят! Страхуваш се от моите думи, защото, ако разруша целия свят, ще засегна и теб! Ще разруша твоята малка илюзийка и идилия! За целия свят говорех!
– Но това звучи налудничаво! Така говорят лудите хора! Притеснявате ме! Като ви гледам, с нищо не се различавате от тях! Имах различно мнение за вас! Досега ви смятах за разумен и мъдър човек!
– Прав си! Така говорят лудите хора и аз с нищо не се различавам от тях. От гледна точка на "нормалните" аз съм луд и не само. Те, "нормалните", биха казали, че имам мания за величие, че Егото ми е огромно и постоянно се разширява, че имам комплекс за незначителност и непълноценност и затова говоря така, че болезнено се нуждая от разбиране и съчувствие, че търся с някого да споделя мислите си. Мнението на "обикновените" хора не и валидно за мен. "Обикновените" хора биха били прави по тяхната си логика, но биха грешили, когато това се отнася за такива като мен.