Изведнъж думите на стареца наистина започнаха да звучат като на луд човек, като бълнуване.
– Толкова отдавна бе всичко. Всичко започна, когато реших да скоча в бездната. Когато застанах на ръба на "Дяволското пръскало" и скочих, а после попаднах в "Дяволската дупка".
– Но, учителю, пещерата, в която сме, се нарича така?
– Да, всичко започна точно от тук, преди толкова много време и явно пак тук трябва да завърши – старецът говореше и очите му бяха широко отворени, но той не виждаше. Явно пред очите му, вътре в него, вървяха някакви негови образи и картини. Момчетата го гледаха и разбраха, че той отсъства. Сега те като че ли по-лесно приеха идеята, че всеки човек може да има собствен свят и този свят няма връзка със световете на другите хора.
Скоро на Иван му се стори, че Риз баб мълча достатъчно и той попита:
– Учителю, вашето учение е толкова странно, ту ми се струва, че ми се изяснява, ту го губя!
– И когато го загубиш, решаваш, че аз нещо съм се заблудил. Това учение е едно непрекъснато навлизане в себе си. При него постигането на нови знания винаги е свързано и с Път навътре в себе си. Но не е лесно да опознаваш себе си, да се разрязваш и накъсваш на малки парчета. Не е лесно да бъркаш в душата си и да късаш жива плът от себе си. Не е лесно и понеже боли, коства големи усилия. Много хора се опитват да се дистанцират и да си внушат, че това, което правят, се отнася за някого другиго.
Всеки човек според възможностите си навлиза до различно ниво в думите ми. Запомни ги! Колкото пъти се сетиш за думите ми, толкова пъти ще ги разбираш по различен начин! Би било хубаво тези думи някой ден да се запишат, за да могат да се четат!
Така ще има хора, които, като чуят тези думи, ще си кажат: "Колко мъдро!", а други ще кажат: "Пълни глупости!" Тези, които се затруднят от философията, ще кажат, че са объркани и аз съм виеват оратор. И едните и другите ще са еднакво далеч от същността на учението, защото това, което е заложено в думите, е много дълбоко и всеки достига до различно ниво. Разбира се, и едните и другите ще са прави. Това зависи от всеки един човек. Когато слушаш тези думи, не бива да отхвърляш или да решаваш, че щом не го разбираш това са глупости. Мисли и се опитвай да следваш Пътя си! Не давай квалификации! Не си позволявай да имаш отношение или да мислиш, че думите, които чуваш, са объркани! Не проявявай високомерие!
Когато нещо в това, което казвам, не им хареса, хората веднага са готови да ме обвинят, но никога не обвиняват себе си, защото това означава да признаят нуждата от полагане на още усилия. Не ви ли се е случвало да си помислите, че аз нещо греша, а вие сте прави? Хората много често бъркат "Това не го разбирам!" с "Това не ми харесва!" и "Това не е хубаво!".
– Да, случвало ми се е! – потвърди Атанас и наистина си спомни много такива случаи.
– Когато ти се случи пак, опитай се да си представиш, че не аз греша, а ти!
– Но в този момент съм сигурен, че е така.
– Именно с това трябва да воюваш. Тази твоя сигурност идва от нещата, които смяташ, че знаеш. Трябва непрекъснато да "сечеш" в основата си. Трябва да удряш в корените на твоето дърво. Ако искаш истинска промяна, трябва да изследваш себе си и никога да не допускаш мързеливият човек в теб, дяволът в теб да ти шепне на ухо, че си прав, че човекът срещу теб греши.
– Но, ако наистина е така? Ако наистина грешите?
– За да не стават грешки, когато двама души общуват, трябва и двамата да са с тази нагласа. Така никой няма да се опитва да се възползва от другия и е невъзможно да се допусне грешка. Когато говориш с друг човек на такива теми, не бива да искаш да му внушиш нещо или да го учиш. Всеки говори с другия чрез Силата, без директна намеса в неговия свят. Така той нито иска, нито може да те излъже и подведе, защото, макар да говори с теб, той най-вече води диалог със себе си и в този момент мисли за собствения си Път и развитие. Когато ти си на собствения си Път, никой не може да те измести от него.
– А какво е Път?
– Път е, когато хората живеят според философията си, религията и вярата си. Когато обаче живееш според религия или вяра, според предварително зададени канони, Пътят е мъртъв, защото това не е твоят Път, а Пътят на някого другиго. Когато използвам понятието Път, говоря за Пътя, който всеки човек следва и в същото време твори. Този Път няма дължина и посока, той е жив и гъвкав. Повечето хора го възприемат като нещо вече изградено, което има дължина и посока и трябва някъде да ги отведе. Това обаче не е така. Житейският Път не води до никъде. Той е просто Път. В Пътя винаги има пътуващ. Много хора скоро се разочароват от Пътя и започват да го обвиняват за това или онова. Те правят това, защото не виждат, че сами са си виновни за всичко. Някога, вместо да следват нещо мъртво и построено от други, е трябвало да се разбунтуват и да го разрушат, а след това да го изградят и да тръгнат по него, но тогава на тях това им се е струвало трудно, а сега са недоволни.