– Но, Риз баба, това много прилича на първоначалното състояние!?
– Така е, но трябва да се измине Пътя! Човек, който е направил това, веднага се отличава от останалите.
– Как бихме могли да го различим?
– Вие не бихте могли. Такъв човек може да бъде познат само от друг човек като него. "Обикновените" хора не могат да различат този човек от обикновения шарлатанин.
- Тогава как обикновените хора могат да бъдат учени от Истински учители?
– "Обикновените" хора не могат да познаят такъв човек. Дори да го срещнат, те няма да го разпознаят. Те не търсят такива учители, защото тяхното понятие за учител отрича тези хора. Така те търсят учител, който може да ги научи на това, което те искат да научат. Всъщност това, за което ви говоря, не може да бъде научено.
Вие сте дошли при мен и се подлагате на всичко това, защото искате да научите нещо повече за този свят и за себе си. Наистина, вашата майка ви изпрати при мен, но все пак вие положихте лични усилия. Ако не ви беше поне малко интересно, отдавна вече щяхте да спите. Кажете какви искате да бъдете?
– Аз искам да стана силен! – каза Атанас.
– Силен? Защо ти е да бъдеш силен?
– Ей така!
– За да бъдеш силен, това означава, че искаш да се сравняваш с останалите и да бъдеш по-силен и по-добър от тях. Силата винаги означава да властваш.
– Аз не искам да властвам, а само да бъда силен! Силен за себе си.
– Сила просто така, сама за себе си, няма. Силата има смисъл само когато я съпоставиш с нещо друго и твоето е повече. Това е смисълът на силата. Силата означава власт. Но готов ли си да властваш над останалите? Знаеш ли дали ще можеш да контролираш силата си и дали ще можеш да я използваш за добри дела?
– Ще мога! – категорично отговори Атанас.
– Откъде знаеш? – попита Риз баба и разтвори ръце.
– Аз съм добър човек. По природа съм такъв.
– Човек по природа е всякакъв. Никой не е само добър или само лош. Във всеки един от нас има и добър, и лош човек. За съжаление силата събужда лошия човек в нас, онзи, който е деспот и тиранин.
Сигурен ли си, че когато придобиеш голяма сила, а след това благодарение на нея и власт, няма да се промениш?
– Сигурен съм! – твърдо отговори Атанас.
– Тези, които са най-сигурни, най-лесно стават жертва на силата, защото дори тази твърдост, която демонстрираш, е слабост и нищо не означава. Някой ден дори да постигнеш сила, ти ще си останеш едно слабо човече и със силата няма да съзиждаш, а ще рушиш. Докато си малък човек, не можеш да постигнеш истинска сила, защото ти ще се нуждаеш от голяма част от нея за лично ползване.
– Добре тогава, какво да поискам?
– Трябва да поискаш да имаш себе си. Да познаваш себе си и чак след това можеш да имаш всичко останало.
– Добре тогава – намеси се в разговора Иван, – аз исках да кажа точно това! Искам при всяко положение да имам себе си! Искам където и да отида, каквото и да правя да запазвам самообладание!
– Това не може да стане! За да имаш себе си, трябва да се отделиш от света и обществото. За да имаш себе си, трябва да загубиш родителите си, приятелите си и жените или мъжете, които те обвързват. Връзките към тях отнемат свободата ти. Така привързан никога няма да имаш себе си. Да скъсаш сега, когато го говорим, изглежда много лесно, но не е така. Много е трудно да се отделиш и да скъсаш. Това коства огромни усилия. И само отделен от другите, можеш да имаш себе си. Но трябва да знаеш, че път назад не съществува. Никога вече няма да можеш да се върнеш и да бъдеш това, което си бил. Това няма и да ти е нужно.
– Това искам! – размечтано каза Иван.
– Искаш! Използваш твърде лесно тази дума. За повечето хора това е най-използваната дума. "Искам това!", "Искам онова!", цял живот "Искам!". Това е първата дума, която произнасяме като деца. След "мама" и "татко", следващата дума е "Искам!". Някои хора смятат, че само като кажат "Искам!", ще постигнат това, което искат. Турците имат една много хубава поговорка: "Дори хиляда пъти да кажеш халва, от това в устата ти няма да стане по-сладко!"
Някои хора цял живот не порастват и постоянно само искат. Това е характерно за малките деца. Повечето, дори когато станат възрастни хора, не порастват и никога не спират да "искат". Те искат пари, здраве, дълъг живот, къща, още по-голяма и хубава къща, кон, още по-хубав кон, жена, още по-хубава жена, още една жена и още една, още по-млада жена... Искането е проявление на Егото и то няма край.
Повечето хора искат, но сами не осъзнават какво точно искат. Това е така, защото не знаят какво ще им коства. Те не знаят каква цена трябва да платят.
– Каква е тази цена, учителю?
Риз баба го погледна с проницателните си очи и като че ли го прониза.