– Ти какво си готов да платиш? – попита той Иван, като го гледаше все едно натискаше е поглед корема на момчето.
– Как така какво съм готов да платя?
– Какво си готов да платиш, за да постигнеш всичко това, за което ти говоря?
– Пари ли?
– Всичко! Какво си готов да платиш?
– Готов съм да заплатя с любовта си!
– Любовта?! Тя няма стойност тук! Твоята любов не струва! Пътят не се нуждае от любовта ти!
– Готов съм да платя с вярата си.
– Вярата ти също не струва! Тя няма стойност! Никой не се нуждае и не се интересува от верите ти! В Пътя вярата не съществува! Нещо друго?
– Друго, друго... готов съм да дам времето си.
– Времето ти също няма стойност! Докато си извън Пътя, времето няма значение! Време започва да има, когато стъпиш на Пътя! Тогава то започва да има значение за Пътя!
– Нещо материално да дам?
– За Пътя нищо материално няма значение!
– Тогава то какво се оказа, че аз нямам нищо ценно, което да предложа!?
– Това притеснява ли те?
– Да, винаги съм мислил, че съм умен човек и имам големи духовни сили.
– Да, но само така си мислил. Така си се успокоявал. Ето, че няма какво стойностно да предложиш.
– Това е много потискащо, Риз баба!
– Така е, но така стоят нещата.
– И какво излиза, че нищо не мога да предложа, за да постигна Пътя, така ли?
– Това е от тези въпроси, чиито отговор няма значение. Смисъл има самият въпрос. Не търси отговор на въпроса, а се опитай да унищожиш въпроса! Ако направиш това, един ден въпросът няма да има значение за теб...
Ще ти задам въпроса по друг начин. Ще те попитам така: Какво е най-ценното нещо, което си губил досега?
Иван и Атанас се замислиха. Скоро те понечиха да отговорят, но Риз баба само махна с ръка. Момчетата замълчаха и разбраха, че това е въпрос от онези, които нямат нужда от отговор...
Всичко, което говореше Риз баба, бе изключително и момчетата скоро се убедиха в това. Старецът имаше способността да извлече мъдрост и от най-простото нещо, и с най-простия пример да илюстрира думите си. Така всичко, което казваше, добиваше вид на притча. Докато слушаха, момчетата се научиха винаги да са нащрек, защото понякога зад привидно простите неща, които дервишът говореше, се криеха дълбочина и мъдрост, които момчетата в началото не успяваха да прозрат.
– За хората на Пътя има само един начин да вървят по него. Отначало трябва да тръгнат, а това става като преместят крака си – каза Риз баба.
Момчетата се засмяха. Явно това, което им казваше дервишът, им се струваше безсмислица. Това бе ясно за всеки човек.
– Да, да, не се смейте! Точно така е! Знам, че ви се струва смешно, но слушайте сега, за да разберете какво имам предвид!
За да се наречете хора на Пътя, това означава, че се движите по Пътя. Всеки Път се състои от крачки или изминато разстояние. Вярващите хора и тези, които в живота си не са се замисляли за духовността си, стоят на място и не могат или не искат да помръднат. Те са като вкоренени. Много малко, единици, са тези, които са прекрачили. За съжаление повечето от тези, които искат да се движат по Пътя, стъпват само с единия крак, после пак с него и пак с него, докато не се разкрачат съвсем и стане невъзможно да продължат. Така скоро те също спират. Пътят е обграден от стоящи и вкоренени хора, които гледат към него с копнеж и мечти. Това е така, защото хората не знаят нещо много важно. Тези, които искат да вървят, трябва да знаят, че всеки човек има два крака.
Момчетата отново се разшумяха. Днес Риз баба говореше само очевидни неща. Нима това бе мъдрост? Старецът като че отгатна мислите им, усмихна се и продължи:
– Знам, че ви се струва смешно това, което казвам, защото смятате, че го знаете. Не си позволявайте да не слушате само защото думите ви се струват познати! Това е капан, в който попадат повечето хора, които искат да слушат за Пътя и за духовното развитие! Те идват, сядат и задават въпросите си, но после не могат да се отърсят от това, което знаят, и слушат с ушите на знаещи хора. Така те чуват само себе си. Скоро разбират, че всичко, което им казвам, го знаят само защото думите са им познати, но не могат да вникнат отвъд тях и да видят новото ниво, което се крие зад думите ми. И те решават, че им говоря банални, познати неща, които те си знаят, и се отказват. Всеки един от тях решава, че повтарям едно и също или че "той това си го знае", но не е така. Това се получава, защото те не разбират това, което искам да кажа на вас.
Всеки вървящ трябва да осъзнае, че за ходенето са му нужни два крака и ходенето е последователно редуване на крачка с левия и десния крак. Единият крак е "постигането", а другият – "осъзнаването". Ходенето представлява постигане и осъзнаване. То е непрекъснат процес на постигане и осъзнаване.