Има два вида хора: едните са кръстосали крака, седят, веселят се, правят си мохабет, говорят красиви неща, мечтаят и очакват. Това са хората на "осъзнаването". Те се опияняват от "умни" разговори, харесват мъдростта, търсят авторитети и учители, крият се зад гърбовете на родителите си. Това са хора, които с лекота говорят за философия, религия, прераждания, езотерика, окултизъм и всякакви други магии, учения и чудеса, но не знаят, дори представа нямат за какво става въпрос, тъй като за тях тези неща са само забавление. Те ги "дъвчат" с години, а понякога и цял живот, като шекер и петмез, без да искат и да могат да ги преглътнат. Такива хора не разбират за какво става въпрос и за тях това е само сладък мохабет на чашка кафе. Те не живеят според нещата, за които говорят и мислят, нямат истински път и в най-добрия случай са прекрачили с единия си крак, например с левия и са се разкрачили. Колкото повече мислят и си фантазират, колкото повече се предвижват напред със същия този крак, наречен "осъзнаване", толкова повече се разкрачват. Това след известно време вече не е крачка, а разчекване и така крачката "осъзнаване" престава да бъде крачка, а се превръща в отрицание на себе си. Тогава започва да се нарича фантазиране, мечта, блян, празнодумие и празнословие. Това са хората, които се опитват да осъзнаят, но всъщност само си представят и преживяват, без да разбират какво е Път и че за да ходиш, трябва да имаш и друга част от себе си, която се нарича "постигане". Да постигаш означава да си даваш сметка за цената, която се плаща. Не просто да говориш за духовност, философия или религия, но да направиш така, че да живееш според думите си. И ако за хората на осъзнаването Пътят е недостижим, той е толкова далечен и за хората, които разчитат само на постигането. Такива хора са дейни. В повечето случаите те са воини, смели и решителни, но при тях също има немалко трудности. Повечето еничари бяха такива. Защото, когато само постигаш, но нямаш ниво на осъзнаване, си оставяш там, където си бил. За съжаление скоро това, че не си осъзнат, се отразява и на постигането ти. Колкото повече се опитваш да постигаш без осъзнаване, толкова повече се обричаш на застой. Така скоро започваш да разбираш, че не се движиш напред.
Аз отначало смятах, че хората на постигането са по-близо до Пътя, може би защото бях деен човек и винаги съм харесвал еничарите повече от мързеливите улеми, талиби и мюриди, които по цял ден седят на топло и разсъждават за това или онова. По-късно трябваше да си призная, че и двете състояния са равностойни. Няма значение с кой крак си прекрачил. След като си се разчекнал, това означава, че не ходиш и не си се придвижил.
Хората на Пътя са много малко. Това са тези, които са осъзнали, че вървенето се състои и от двете неща – осъзнаване и постигане. При тях всяка крачка с левия крак е последвана от крачка с десния и после пак, и пак... Това е ходенето. Път има само за ходещите. Няма значение колко голямо прекрачване си направил, ако не го последваш с другия крак. Слушах много спорове как трябва да започне ходенето, дали с левия, или с десния крак. Няма значение с кой крак ще направиш крачката. Това е важно само за тези, които още не са тръгнали и те в повечето случаи въобще не тръгват. За ходещите това отдавна е загубило значение, защото повечето от тях вече толкова пъти са редували ляв и десен крак, че са забравили с кой са тръгнали.
– При вас как беше, учителю? – попита Атанас.
– Понякога си мисля, че тръгнах с крака "постигане", но не съм сигурен. Скоро разбрах, че тази картина не е съвсем вярна. Всъщност днес аз не мога да отделя постигането от осъзнаването и наричам това общо с една дума – "съответствие". Днес знам, че всъщност крачката никога не е изолирана, дори когато правиш крачката "постигане", ти се облягаш на опорния крак, който е "осъзнаване". Постигането винаги се гради на нивото осъзнаване, което си постигнал, а когато искаш да осъзнаеш нещо, се облягаш на опита си. И така за мен двете крачки винаги са едновременни и няма такова редуване.
– Чакайте, чакайте, учителю! Тъкмо ми се изясни и отново всичко се обърка – каза Атанас.
Риз баба бавно се изправи, като не спираше да говори:
– Това няма как да го разберете. То също е въпрос на осъзнаване и постигане. Сега можете само донякъде да го разберете или да го чуете, но за да кажете, че сте го разбрали, трябва и да го постигнете.
След това старият мъж се изправи и бавно започна да показва на момчетата как ходи. Той правеше това бавно и всичко отначало им се стори някак гротескно, а по-късно и комично. Най-смешно обаче стана, когато след малко Риз баба започна да подскача с двата крака едновременно. Фигурата му заприлича на голям смешен заек. Момчетата гледаха странното представление и се чудеха дали да се смеят и как да реагират. Мъдър ли бе Риз баба, или безумец? Отначало беше говорил неща, които всеки знаеше. По-късно бе обяснил и момчетата бяха схванали донякъде дълбочината на мислите му, но сега отново не знаеха какво да мислят.