Скоро мъжът седна и отново кръстоса крака под себе си.
– Трудно е да разберете, защото се опитвам да ви обясня едно нещо в развитие. Сега слушайте и следващата крачка, защото Пътят не търпи спиране и застой! Това е сложното на обясненията свързани с Пътя, че те изискват да се правят в развитие, следвайки крачките изминати в Пътя. Това обаче за хората, свикнали да мислят и живеят линейно, е много трудно и почти невъзможно. Затова често те схващат само противоречие в моите думи. За тях има противоречие, защото не разбират това, за което ви говоря. Там, където за стоящия и разкрачения има противоречие, за ходещия няма.
Слушайте сега следващото нещо! Път има само за вървящия! Вървящите създават Пътя! Път сам за себе си няма! Движението и преместването създават Пътя!
Разбрахте ли! – попита старецът и погледна момчетата.
– Да! – отвърна Атанас.
– Едва ли! – охлади ентусиазма му Риз баба. – Ако си го осъзнал, трябва да прекрачиш напред! Всъщност кой е по-важен Пътят или Пътуващият? Може ли Пътят да съществува без Пътуващ?
– Не може! – хитро отвърна Атанас.
– Защо? – попита дервишът.
– Вие така казахте.
Старият мъж само поглади брадата си. Той не искаше да спира мислите и "ходенето" по Пътя, затова продължи:
– Може ли да има Път без Пътуващ? Ти каза "Не!", а може ли да има Пътуващ без Път? .
Момчетата мълчаха. От одеве дервишът говореше безсмислици. Старецът знаеше, че момчетата няма да могат да разберат, но продължаваше да говори. Арабите използват нещо, което наричат "молитвата на отсъстващия". Това беше, когато нещата се казват преди още да могат да бъдат осъзнати и постигнати. Отначало на мюрида (ученика) това звучи като безсмислени и често дори противоречащи думи, но по-късно, когато той достигнеше до определено ниво, споменът за тези думи се събужда в него. Сега старецът правеше точно това. Така арабите започваха да говорят на току що родените си деца, още преди те да могат да осъзнаят думите им. Децата обаче слушаха и по-късно думите "избухваха" в тях и се "събуждаха". Така израстването им беше съпроводено със "събуждането на спящите в тях думи". Риз баба знаеше, че съвсем скоро няма да има възможност да води разговори с момчета и да ги наблюдава как те се движат по Пътя, затова се опитваше да им предаде своята силсилa (силсила – дух, духовиа яснота, прозрение, духовно общуване между учител и ученик), като използваше "молитвата на отсъстващия".
Риз баба продължи:
– Може да има Пътуващ без Път, макар той вече да не се нарича така. Всъщност следващият етап на Пътя е да осъзнаеш и да постигнеш разбирането, че Пътуващият, Ходещият никъде не отива и че дори няма преместване. Всъщност всеки човек само крачи, но под краката си има лента, която се движи. Така човекът ходи, но не се премества. Това е истинският Път. Скоро човек разбира, че не целите, към които се стреми, са важни и не това да отидеш на друго място или да избягаш. Всъщност ходенето е вътрешен процес. Пътят, който трябва да изминеш, е вътрешен Път, това е Път навътре в себе си. Скоро разбираш, че колкото и да вървиш по Пътя, ти си сам, а това, което виждаш в далечината и след което тичаш, е твоят собствен гръб. Когато се настигнеш, затваряш Пътя и от линеен го превръщаш в кръг, а после все повече скъсяваш този диаметър, докато не превърнеш кръга в точка. Докато с времето не превърнеш тичането в кръг в обръщане на място. Това е Пътят. Тази част от Пътя се нарича Път без Път. На това ме научиха мавлянитите и техният танц.
– Нищо не разбирам! – призна си Атанас.
– Не е нужно! Само слушай!
– Пътят без Път ли е последната крачка по Пътя, учителю, защото това ще унищожи Пътя?!
– Нищо не може да унищожи Пътя, защото през цялото време Път всъщност не е имало. Така е с повечето неща в моето учение.
– Как така не е имало Път? Вие така отрекохте цялото обяснение, всичко, което ни говорите от толкова време!
– Това, че си се привързал към Пътя, означава, че си спрял в някоя от крачките си. Трябва да продължиш! Това е сложното на вървенето! Не бива да се задоволяваш и да си позволяваш това или онова описание на света да ти хареса! Трябва да продължиш дори когато смяташ, че си постигнал яснота! Знам, че ти хареса описанието на Пътя, което ти дадох, защото разбра нещо за Пътя, защото измина някакво разстояние! В момента обаче, в който спря, веднага се привърза към една част от описанието. Това е най-трудното в Пътя. Спреш ли, описанията на това ниво, на тази крачка, те примамват и те превързват с хиляди нишки към това място. Затова трябва да намериш сили в себе си и да разкъсаш нишките, корените на яснота, спокойствието и сигурността. Много хора си представят ходенето като нещо стабилно. Всъщност ходенето е едно непрекъснато контролирано извеждане от равновесие – като каза това, старецът се изправи и показа колко смешно би било, ако човек стъпва последователно на единия или другия крак. Той се наведе леко напред, а след това с лекота направи две-три крачки.