Така душата на човек живее в свят, където живеят всички човешки души. И там те са взаимно преплетени в особени връзки, по един магичен начин. А тия връзки тук на земята, в нашия познат живот, се превръщат в познанства, приятелства, омраза или обич между деца и родители, между напълно непознати или пък такива, живеещи заедно... за определено време. Всички промени, развития или западане, всички случки в живота на човека, първо се случват в света на душите ни. И като се случат там, душите се свързват или разделят, или пък между тях остават връзки и чак след това се случват тук на Земята, в познатия ни живот.
Нишката на съдбата на всеки човек е онова, което е животът на душата в нейния си свят. И като се говори за Път и Пътуващ, пътуването не е като да отидеш от едно село до друго, или да пътешестваш до непознати земи и народи, а е нещо съвсем различно. Защото където и да отидете, колкото и да вървите, всеки от вас носи душата със себе си и именно тази душа е това, което определя живота му. И ако нещо вътре във вас се бунтува или пък остава неудовлетворено, дори да се опитате да избягате, няма къде да отидете. Защото където и да отидете, колкото и далече да е това, винаги ще носите душата си в себе си. Защото душата ви дава крака и ви кара да се движите.
Някои хора са на по-високо духовно ниво, успяват да погледнат по-дълбоко в душата си и да чуят тънкия ѝ глас. Понякога този глас е странен и се чува насън или достига до нас чрез думите на друг човек, чрез вятъра в гората или с нашепването на листата. Когато този вътрешен глас иска да ви каже нещо, ще намери начин за това. Ако човек не го чува, душата се свързва с друга душа, която има връзка с този човек. Чрез нея той предава посланието си на човека. Ако човекът не е готов, дори по този заобиколен начин да получи това послание, ще се променят "случайности" в живота му, точно такива, от които той е зависим, и той ще разбере.
Аз съм човекът, който ще ви каже неща, които всяка зряла душа вече е разбрала. И затова моите думи, независимо дали сте ги разбрали, ще останат във вас. И когато дойде времето, те ще се "сътворят" в дела, в мотив да правите или не, да изберете или не. Аз съм само посланик, който се оставя да е използван от вашите души. Чувам гласа им, повика им и се отзовавам на тях. Така някой ден и вие ще кажете или направите нещо, което да е породено от повика на друга душа.
Искам да ви кажа нещо и за "гласа" на душата във всеки един от вас. Когато Егото е заслепило ума и чувствата на човека, когато е разпалило пожара на живот, потънал в изживяване, тогава гласът на душата се губи в толкова "шум". В главата на всеки човек Егото говори с различни гласове, случки, спомени, представи, мечти, рисувайки картини... Всичко това е преплетено с образите на родителите ви, приятели, "важни" хора или просто образи-фантазии. Този шум никога не спира. Егото се стреми да ви обсеби, бори се да бъде център на внимание и затова държи вратата към душата ви затворена и вие не чувате гласа ѝ.
Понякога се случва Егогласовете в главите ни да затихнат. Това като че ли става само, без ние да го правим. Но всъщност го прави нашата душа. Тя прави така, че ние да изживеем нещо много силно, толкова разтърсващо, че умът да се обърка и дори за малко да се изключи. И дори да са само мигове, заедно с ума се изключват и тия гласове, е които той заглушава душата ни. Често в тези моменти в главата на човек сякаш проблясва светлина и изведнъж добива усещането, че някаква мъгла се разсейва и започва да вижда ясно, и много надалеч. Изведнъж мислите му стават кристално ясни, започва да вижда толкова много неща и прозира колко е голям светът, разбира скритите тайни, които движат него и Вселената. Той сякаш проглежда с очите на Бог – вижда всичко, вижда надалеч, в безкрая. Не чувства, не се страхува, не се тревожи за нищо...