Именно така живеят хората, които имат връзка с душата си. Хората, които намират начин да накарат гласа на Егото да стане слаб и по този начин живеят с душата сред хората, в тялото на човек, чрез гласа на душата си те различават в себе си Егото и Аза. Но какво се случва в другите, които са просто "прекъснати"? Понеже тези мигове на тишина са редки или случайни, веднага след тях шумовете се завръщат и прекъсването минава като нещо странно и необяснимо. Усещането е като за сън, който не можем да си спомним, нещо мъгляво, маскирано като мимолетна фантазия. Така те не могат да разберат какво се е случило. При някои хора душата им прави по-често такива "прекъсвания", те започват все повече да ги забелязват и да привличат вниманието им. Това ги кара да се самонаблюдават и да опитват да запомнят какво им се случва. Осъзнаването на тези мигове на "прекъсване" започва да става все по-задълбочено и познато. Интересът на човек към тях става все по-значителен. Това се случва постепенно и се натрупва с времето.
– Учителю, защо тогава душата на човека не направи веднага каквото е нужно и да спре гласовете на Егото, за да отвори вратата на гласа си? Нали тя определя всичко, нали има силата да реши какво да се случва тук? – попита едното момче.
– Аз също имам въпрос – обади се другото.
– Един по един – отсече Риз баба. – Въпросът е много точен и на място. Благодарен съм, че въобще разбирате думите ми. Но, за да отговоря, трябва да ви обясня нещо, което не мога да опиша и което излиза отвъд това да си говорим за тайните на живота. Това нещо най-лесно мога да нарека Дух. Думата ви е позната, нали? Много хора я използват, правейки се, че им е ясна. Душата на човека не е Духът. Духът е онова, от което произлиза самата душа, от което е изграден светът на душите, а оттам и човешкият свят. Духът пронизва всичко това. Ако си спомните как описах връзката между света на душата и света на хората и казах, че светът на душата е по-големият свят и затова той управлява нашия свят. Именно така светът, в който "живеят" душите на всички същества, а не само на хората, прави така, че да управлява и да се отразява в света, в който всички живеем. Каквото е отношението между света на душата и човешкия свят, такова е и на Духа спрямо света на душата. Духът пронизва всички светове. И ако приемем, че всичко, за което говорихме, стои в една голяма къща с много чардаци, то на най-високия стои Духът, на по-ниския – светът на душата, а на земята е човешкият свят, където живеят телата ни и който виждаме с очите си на хора. Важното е, че колкото по-висок е етажът, толкова това, което се намира на него, е по-широко и управлява долния етаж. Точно както царят в царството, който е на върха и управлява всички под него – царските поданици и придворни, а те – подчинените си. А най-отдолу, там, където са селяните, няма по-ниско ниво и те няма кого да управляват. Тях ги управлява царят, чрез многото си придворни. Понякога обаче придворните се опитват да правят не това, което им е наредил царят. Те се опитват да бъдат нещо като царе на подчинените си. В света на Егото това е възможно, но Духът управлява всички светове, дори когато не разбираме това.
Хората, конто започват да стават различни и по-задълбочени, се замислят за всички тези неща. Независимо къде се намират всички хора, те живеят вътре в себе си. По подобен начин и вътрешният свят е изграден от един материал. И хората, които започват да обръщат внимание на начина, по който е изграден вътрешният им свят, са тези, на които душата им все повече им напомня, че чуват нейния глас. И колкото човек е по-близо до себе си, толкова по-близо до душата си е. И той вече не само чува гласа ѝ, а може и да гледа през нейните очи. Такива хора изглеждат странни в очите на другите. Те виждат и чуват неща, които другите не могат, и прозират през събитията. Често виждат неща преди да са станали, защото в света на душата всичко се случва предварително и едва след това се материализира в нашия свят.
Искам да ви кажа още нещо важно. Има нещо, което всяко дете, за да живее сред хората, за да е част от другите, прави със себе си. Когато то се ражда, вратата към душата му все още е отворена, но после хората му насаждат един свят, в който вратата към душата му все повече се затваря. Но колкото и да е заглушен гласът ѝ, тя присъства и го управлява. И това, което се случва, докато затваряме вратата, оставя в нас нишка. Чували ли сте за нишката на Ариадна? Всеки човек има такава нишка и с нейна помощ може да се измъкне от лабиринта, който представлява неговият живот и да се спаси от Минотавъра, който е част от нас самите. Чрез тези легенди някои странници, живели преди мен, са оставили следите на живота си. А "малките хора" ги пренасят като легенди, предания и митове, които пък сред тях са именно потребните. Така културата на груповите хора се използва за "преносител" и поле за следи на съвсем друг тип хора – на хората Странници. Тези следи могат да бъдат разпознати и да се разчетат единствено от друг Странник.