Капанът е още по-хитър, защото това, че сме разделени, прави така, че разделението в един човек да го прави зависим от разделението при другия човек. Понеже си оставяме за лице само една част, в нея остава следа, че тя не е цялото, остава една "недовършеност", един зов към възвръщане към единение. Така човекът преживява това разделение в себе си по два начина. Първият е, че той остава незавършен. Все нещо му трябва, не е доволен от живота си, усеща празнота – именно заради липсващата част, която той самият е изрязал от себе си. Това усещане за празнота и незавършеност преминава в импулс, който се опитва да компенсира. Така празнотата поражда усещане за непълнота, за липса на нещо важно... и се появява естественият импулс празното, липсата да се запълни. И човекът започва да запълва.
Няма нищо в живота на човек, което да не е подвластно на този силен, първичен импулс към запълване на празното. Това обаче, че сме разделени и живеем в свят на измислена лъжа, е тази непълнота, която усещаме в себе си и винаги я има, защото самите ние я поддържаме. И импулсът, с който опитваме да я попълним, винаги ще го има. И непълнотата, започваща от разделението и лъжата, вечно е придружена от пораждащия се от нея импулс да я запълним.
Вторият е именно това, че ние, хората, живеем на групи. Това дава едно важно друго следствие – всяка част от нас, която наричаме Аз, понеже е разделена и е налице импулс към запълване, взаимодейства със същото и у другите хора около нас. Така "частта" на един човек, поради стремежа да се попълни, се среща със същото в друг човек, който пък има различно лице, различна лъжа и се стреми да се допълни с различни неща. Така хората помежду си образуват взаимодействия чрез своите части, които се стремят да се компенсират една спрямо друга. Това е основата на човешките отношения и върху нея се гради социалното общуване и животът на хората. И това го определя. Всички хора живеят заедно, защото ги обединяват общите лъжи и разделението, което всеки от тях е принуден да направи, с идеята да оцелее. А всъщност оцеляването е само маска, с която се прикрива фактът, че заради потребностите си човекът е зависим от "другите". И за да ги задоволява, плаща цена. Условието е – даваме ти грижа, внимание, милувки, но само, ако си угоден ("добър"). Това е първата сделка със себе си. Заради нея се разделяме и скриваме "неугодната" ("лошата") си част и оставяме лицето си, така както го изискват другите – "доброто" и угодно за тях. И с това започваме живота си сред лъжата. За тази "сделка" се говори още от древни времена и е описана със символни образи. Тя е вградена в легендите и митовете точно както ви споменах за "нишката" на Ариадна. И защото, както вече ви казах, хората-деца най-добре я пренасят през поколенията.
По същия начин може да се разглежда идеята за Сатаната и Дявола, както и за ангелите или вестителите, но тя е завоалирана и много променена – за целите на Еговия свят.
Най-интересна обаче е голямата лъжа за Сатаната или ангелът, който бил най-близо до Бог. Най-умният, най-светлият от всички божии специални, издигнати синове. Но нещо се случило и той "въстанал", защото чрез своята изключителност и светлина прозрял една истина... много важна истина... И това е историята на човешкия стремеж към истина, за която няма цена и можеш да се посветиш единствено чрез своята честност. Измислиците за Дявола и Сатанаил по-късно са украсени, като им се приписали всички представи за злини, нещастия, беди, разрушения. И тази лъжа е стигнала до нас като преданието за ангел, който се опълчил срещу Бог. Най-хитрото в тази история е подмяната на ролите на героите, защото в основата на тази религиозна измислица стои друга история, която също е намерила следите си сред легендите и митовете, дори скрита зад религиозните текстове.
Един ден в света на лъжата от небето слязъл един човек, изправил се сред хората и заявил: "Вие живеете в лъжа, лъжете себе си, после се лъжете помежду си! Изградихте целия си свят от лъжа и забравихте Бог! Така не оставихте Бог да слезе сред вас, защото какъв ще е този Бог в свят от лъжа! Така и самият Бог ще стане лъжа! И го направихте лъжа, като написахте и съчинихте истории за лъжовното лице на Бог, дори и на местата, на които лъжовно нарекохте "божии" храмове!