Честността е голяма сила – тя съдържа огромна енергия и веднъж извадена на светло, веднъж използвана, вече не може да се прибере обратно и да се скрие. Тя е като вода, която, веднъж проникнала зад преградата, е способна да разруши хилядите стени, с които сме се оградили.
Всичко това, което досега ви описвах, се "знае" от Душата на всеки човек. Самото съществуване на Егото в света на Еговите деца е само етап, през който душата на всеки човек трябва да премине...
Един ден Атанас попита:
– Учителю, казахте нещо за това, че светът е разделен. Според вас не е ли така? Как ще обясните тогава това, че има Добро и Зло, черно и бяло, Бог и Сатана?
– Човек вижда света разделен, защото самият той не е единен, а е разделена душата му. Така тези хора наистина живеят в разделен свят. Те забравят, че наблюдават света с очите си и в техните очи е причината за разделянето на света. Светът иначе е единен! Бог е единен! Всеки, който раздели реалността, губи Бог. Единици са хората, които са живели досега и са виждали света единен. Това е било така, защото техните части, всичко, което ги е изграждало, е било в единство и хармония. Само тези хора могат да познаят Бог, защото преди всичко те познават себе си. Това е единственият Път към Бог. Път на вярата към Бог няма, никакъв друг Път към Бог не съществува. Пътят към Бог минава по Пътя към себе си. Когато обаче откриеш себе си, разбираш, че Бог не ти е нужен, защото всеки човек нарича "Бог" всичко извън себе си, а когато имаш себе си, не се нуждаеш от Бог. Когато човек има себе си, не му е нужно нищо извън него. Този, който притежава себе си, не се нуждае от нищо повече и притежава всичко извън себе си, чрез така наречения принцип на съответствието.
– Учителю наистина ли не ви е страх от смъртта? – попита друг път Атанас.
– Какво значение има дали ще умра днес, или утре, като животът ми свърши преди много години, вече не чувствам мисия и нямам повече задачи на гази земя? Не е ли по-добре веднага да отида при Аллах, да си почина и да бъда при него? Той и без това ме чака от толкова време, а за мен всеки ден живот на тази земя е болка, страдание и самота – като каза това, той погледна Атанас и една сълза се търкулна по слабата му буза, обрасла с бяла четинеста брада. Това бе синът му, той стоеше толкова близо и в същото време бе толкова далеч от него. Риз баба искаше да му разкрие кой е и да му каже колко много го е чакал и го обича, но не можеше. Цял живот някаква много по-могъща от него сила го бе водила и определяла нещата, които му се случваха. Сега той продължаваше да я усещаше толкова силно. Тя така бе стиснала гърлото му, че устата му бе пресъхнала като извор в пустиня и не можеше да каже нито думичка. Дори трябваше да се бори за живота си и да вдиша живителна глътка въздух. През тези дни бе толкова близо до момчетата и като че ли бе черпил от тяхната сила и младост. Това го бе върнало към живота. Отново се бе почувствал жив и нужен на някого. Сега обаче чувстваше как същата тази сила му повелява, че трябва да се разделят. Той не искаше, но ако не го направеше, сигурно щеше да умре. Какво толкова, смъртта вече не го плашеше! Ще остане с момчетата и ще им разкаже цялата истина! Ще разкрие кой е!
След като огледа сина си, внимателно се вгледа и в Иван. Това бе племенникът му. Това бяха наследниците на него, Яне и Ирис. Това бяха най-близките му хора и искаше да ги задържи при себе си. Сега същата тази сила, която толкова добре познаваше, не го заплаши със смърт. В един момент Риз баба разбра, че има нещо много по-страшно за него от смъртта. Разбра, че ако се опита да задържи момчетата, ще развали всичко. Истината бе много по-трудна за възприемане и много по-лесно бе премълчаването ѝ. Ако се разкриеше, всичко щеше да се промени – отношенията на момчетата към него, към майка им и помежду им. Дори той трябваше да промени самооценката си. Освен това Риз баба разбра, че може да иска да ги задържи и да ги обремени само от страх и за да задоволи Егото си. Помисли и цялата ситуация му се изясни. Разбра, че е много лесно да развиваш идеи и да предлагаш теории, когато това се отнася до други хора. Той обаче искаше да живее според възгледите си. Потърси Азово решение и замълча. Силата на решението му бе много по-силна, отколкото силата на предопределението. Тази вечер момчетата и старецът говореха много и до късно през нощта. На другата сутрин, когато се събудиха, братята с учудване видяха, че старецът е изчезнал. Той бе изчезнал, без да остави дори следа, сякаш никога не го е имало. Единственото нещо, което ги накара да разберат, че всичко, което се бе случило в последните дни, е било истина, а не сън, бяха подаръците оставени до всяко едно момче и лист хартия, изписан старателно.