Умората притискаше клепачите му. Той залости всички капаци на прозорчетата на хана, така че слънчев лъч да не може да пробие вътре. Залости и вратата, после уморен легна на миндера. Беше оставил оръжията си подпрени до него, така, ако се наложеше, копието и ятаганът щяха да му бъдат под ръка. Последната му мисъл преди да заспи беше: "Трябва да следя Иван да не ме изпревари! Май ще бъде най-добре никъде да не ходя, а да се навъртам тъдява!" После сънищата го отведоха към един свят на видения, по-скоро на кошмари.
Селото вече се събуждаше. След като Иван пренесе всичко от хана в кирпичените стаички, той премете пръстения под. Вече можеше да живее тук. Сега обаче нямаше време за това. Днес бе специален ден. Това беше един от най-важните дни за чалтика. Още преди два-три дни мъжете бяха пуснали водата да изтече и сега оризищата бяха останали без вода. Зрелите вече оризови стебла стърчаха в рядка кашица от кал. Днес беше денят на жътвата на ориза. Той се жънеше подобно на житото, но през цялото време трябваше да се гази в рядката кал. За разлика от жътвата на житото, което се смяташе за женска работа, жътвата на ориза бе предимно мъжка. Разбира се, жените също участваха, но те по-скоро помагаха.
След като със сърп и паламарка се отрежеше сноп ориз, чието стебло бе по-жилаво от това на пшеницата, ръжта или ечемика, мъжът трябваше да отдели малка част от оризовите стебла и да ги пресуква, докато връзва с тях снопата, а след това да я удари в земята, все едно я побива. При това снопата ориз заставаше с класовете нагоре и така се оставяше в пресъхналите чалтици, докато се изпече, изсъхне и стане готова да се овършее на хармана. Харманът на Караризово бе в двора на Боляровия хан. Цялото село беше стегнато като в обръч от чалтиците. Нямаше нито една свободна педя земя. Това, което бе оставено като площад на селото – мегдан, бе съвсем малко, колкото всички да се съберат, но сигурно даже нямаше да могат да насядат. Затова предната вечер всички се бяха събрали пред вратите на Боляровия хан, който бе най-голямата сграда на селото. Къде щеше да намери земя за къщата си, на Иван не му беше ясно.