За да се приготви за жътвата на ориза, по-големият брат взе един сърп и отиде отзад в двора. Там имаше поставена желязна наковалня и няколко различни чука. Той взе сърпа и бавно започна да го клепи. Удряше метала така, че към острието изтъняваше. Понякога се замисляше за нещата, които съвсем скоро се бяха случили, и виждаше как металът се разтяга и дори се сцепва. Сега усещаше колко уморени са ръцете му и как не го "слушат". В последните дни бе преживял толкова много неща, а бе спал толкова малко. Трябваше да намери сили в себе си да продължи да работи. След като изклепа сърпа, взе един камък и заглади ръбовете и там, където бе допуснал металът да се изтъни дотолкова, че да се сцепи. Не бързаше да наточи сърпа, защото знаеше, че от това колко е остър ще зависи работата му през целия ден. Навън вече се чуваха биволските каруци на хората, които, натоварили семействата си, заминаваха за чалтика. Настроението на повечето от тях бе превъзбудено и те подвикваха на Иван, когато минеха пред хана. Всички го подканяха да побърза, че чалтикът не чака. Иван потърси и намери една паламарка. Това беше дървен уред, в който се вкарваха трите пръста, а на върха завършваше с нещо като голям клюн. Така жътварят можеше да обхване по-голям сноп и в същото време да избегне нараняване на кожата на ръцете от острите осили и режещите листа и стебла. Обикновено с паламарка се жънеше житото, но я използваха и за ориз. След като си избра удобна паламарка, впрегна биволите и тръгна. Не пришпорваше клетите животни, които и без това бяха уморени от снощното препускане.
Чалтикът искаше много работа и това изискваше от селяните сплотеност и взаимопомощ. Иван пристигна на чалтика последен от цялото село, което предизвика буен смях и подигравки. Разбира се, всичко беше добронамерено. На него обаче не му беше до шеги. Чувстваше се ужасно уморен. Слънцето го напече и това още повече го омаломощи.
Време за съвземане нямаше. Мъжете вече работеха. Той винаги е бил най-работният и силен сред тях. Сега Иван се стегна и започна със сила да реже снопите. Понеже искаше да покаже колко е силен и за да придаде настроение на останалите селяни, той заграби голям сноп с паламарката. Обхвана много по-голям сноп, отколкото трябваше, и със сила го отряза. Добре че беше наточил сърпа, та успя да отреже основата на снопа. Хората все още се шегуваха с него и използваха за шеги дори желанието му да работи. Той обхвана снопа със силните си ръце, отдели малък сноп от него и го пресука. Може би беше натегнал малко повече, защото той изпращя със сила и се скъса. Изненаданият от това Иван се опита да задържи снопа, но класчетата бяха като живи и се разсипаха. Младежът се ядоса, защото бабичките около него неприкрито се кискаха. Ядосан, Иван остави разпиления сноп на земята, без да го събере. В този момент няколко бабки се втурнаха да свършат това, защото нищо не трябваше да става зян. Момъкът се опитваше да се успокои. Наведе се, честта не му позволяваше да хване по-малък сноп. Това означаваше да се предаде и да признае, че е сгрешил или се е надценил. Така отново захвана голям сноп с паламарката. Хората спряха да работят. Те разбираха, че Иван води някаква борба, че иска да докаже нещо на себе си или на тях. Сега те стояха и гледаха своя нов водач. Всички му симпатизираха. Хубаво бе, че Иван искаше да покаже, че е юнак, от такъв водач имаха нужда, а не от някаква безлична мижитурка. Те всички осъзнаваха, че тяхната участ зависи от силата на водача им.
Иван беше обхванал големия сноп и с един замах отсече всичките стебла ориз. Стегна силно снопа, за да го контролира по-добре, после пресука по-внимателно снопчето, с което щеше да привърже големия сноп. От притеснение или от умора той обаче не успя да прекара правилно малкото снопче и когато с всичка сила дръпна, снопът се пръсна и оризените снопчета се посипаха на земята. Старците и жените наоколо цвилеха от смях и удоволствие.
– Пак го брактиса (брактиса – бракува, разсипа го)! Брактиса го! – повтаряха хората. Така от този ден започнаха да наричат Иван Бракмата или Бракмовия. Всичко започна от този злополучен ден. Вече щяха да го наричан Иван Бракмата, Бракмови щяха да наричат и рода му, макар те да си останеха по фамилията Хаджияневи.
Прякорът Бракма означаваше, че Иван е много силен в ръцете, но не чак толкова в главата. Прякорът бе по-скоро закачлив, отколкото подигравателен. Всички се страхуваха от Иван и никой не смееше да отрече силата на младежа или да му се подиграва.
Така само за два дни двамата братя получиха прякори, които щяха да носят цял живот. Тях щяха да носят и наследниците им. Атанас и потомците му щяха да се наричат Аскерови, а Иван и неговият род щяха да носят прякора Бракмови.