В следващите седмици Иван работеше всеки ден на чалтика. Той дори не помисли, че вече като голям господар може да си остава в селото и да не работи, а по цял ден само да командва и да почива. Той беше най-щастлив, когато работеше, когато беше сред съселяните си и контролираше нещата отблизо.
Тъй като по цял ден беше зает, почти нямаше време да се вижда с брат си. Все така си живееше в двете кирпичени стаи, но не ходеше в хана. Брат му не излизаше да го посрещне. Не знаеше къде ходи той по цял ден и какво прави, а и не го интересуваше. В този момент Атанас изучаваше оръжията и се опитваше да измисли техники за камите и ятагана. Кривото острие на турския ятаган бе много тежко и понякога не му достигаше сила, за да го развърти. С копието също му беше трудно да работи. То беше много дълго, явно държано от много по-висок мъж. Затова момчето най-много работеше с двете ками. Едната бе толкова красива, че не можеше да спре да ѝ се радва. По всичко си личеше, че е много скъпа. Цялата бе обсипана със скъпоценности. Беше толкова красива, че той дори не можеше да си помисли, че може да се раздели с нея.
Една вечер Иван разглеждаше книгите, които Риз баба му бе оставил. Измежду тях с учудване откри една, върху която имаше написани само три букви, които нищо не му говореха. Там пишеше: "Ето". С интерес я отвори. Вътре имаше много красиви цветни рисунки на светци и битки със змейове, явно правени от майстор зограф. Колкото и да беше странно, това не беше религиозна книга. Въпреки че бяха нарисувани като светци и наподобяваха библейски сцени, всъщност всичко това му напомняше на техники на борба, но тук те бяха комбинирани с удари с ръце и ритници. Иван гледаше все по-заинтересуван картинките. След малко той стана и започна да опитва отделните техники. Колкото повече разглеждаше рисунките, толкова по-ясно му ставаше всичко. Всяка страничка имаше една централна по-голяма рисунка. На нея обикновено бе изобразен Свети Георги и змеят в битка. Всъщност това представляваше най-характерната част от техниката. Отстрани малки рисунки като в рамка обикаляха голямата картина. Ако започнеше да разглежда малките картинки от горния ляв ъгъл и тръгнеше надясно, техниката ставаше все по-ясна. Макар да се бе борил, описаното в тази книга му беше непознато. Колкото повече се запознаваше с техниките, толкова по-интересно му ставаше. Всички смятаха Иван за един от най-добрите пехливани. Може би това му помагаше сега с такава лекота да разгадава техниките, които за един обикновен човек сигурно нямаше да означават нищо. Но за него картините оживяваха и разкриваха тайните си. Той си спомни своите учители. И Кръстю, и всеки, срещу когото се изправеше, твърдеше, че е много добър пехливанин. Всички му предричаха славно бъдеще, дори Риз баба му бе предрекъл големи успехи. Иван винаги бе знаел, че е добър борец, а сега книгата му помагаше да разшири идеите си.
След като свърши с "Ето", Иван разгледа и останалите книги. Другите две бяха с красиви корици, а третата изглежда не беше важна, защото бе е меки корици. Той я погледна съвсем бегло. На нея пишеше "Кесиджи китаб". Иван нищо не разбра и я затвори, но вниманието му веднага бе привлечено от останалите две книги. Той ги отвори и изведнъж цял един свят оживя пред очите му. Едната се казваше "Боляр пехливан китаб". В нея бяха описани техниките на борба на Боляровите, към които и той принадлежеше. Точно така му бяха показвали техниките баща му Яне, Кръстю и Риз баба. Така той ги помнеше и сега, като ги виждаше изписани, му ставаше много драго. В другата книга пишеше за смесване на двете борби – на Болярови и Бимбалови. Баща му беше успял да съчетае тези две най-добри борби в България, а може би и в целия свят и благодарение на това бе ставал три пъти башпехливан, и бе победил дори легендарния башпехливанин Кая. Тя се наричаше: "Яне башпехливан китаб".
Иван не се замисли откъде Риз баба имаше тези книги и защо му ги беше дал. Отколко време не се беше борил. Искаше да си възвърне добрата форма, отново да бъде силен и да се бори. Спомни си как преди всяка вечер с Атанас се бореха на хармана. Излезе от стаичката. Беше полежал малко и се чувстваше отпочинал от дългия ден на жетва на ориза. Изведнъж в него се появи желание да се побори и да опита новите неща, които току що бе видял в книгата. Дали срещу противник щяха да се получат така, както си ги представяше? Когато стигна до хармана, където скоро щяха да вършеят ориза на цялото село, той го видя. Атанас въртеше ятагана. Наоколо цареше лек дрезгав полумрак. Прекрасното оръжие проблясваше на светлината на факлите и като че ли оживяваше в ръката на брат му. Иван се приближи.