Християните от селото също настръхнаха. "Еничар! Родоотстъпник и вероотстъпник, човек достоен за презрение!" Тези, които ставаха по-католици и от папата, макар и българи, приели веднъж исляма, се връщаха и издевателстваха над родителите и сънародниците си. Повече милост можеше да се очаква от турчин, отколкото от еничар. Турците все пак имат Бог и знаят що е милост, но от еничар такова нещо не очаквай! Макар и мюсюлмани, те бяха безбожници. Самите турци казваха, че еничарите не са съвсем мюсюлмани. И нямаше българин, който да не мрази еничарите.
С времето тези слухове се успокоиха, разбра се, че всичко започнало от едно момче, което се бе промъкнало в къщата на Ибрахим и там в стаята на стената бе видяло да виси страшен и в същото време чуден ятаган.
Никой не знаеше откъде у един толкова беден човек можеше да има ятаган, но какво пък. Това, че имаш ятаган, все още не означава, че си еничар. С времето слухът за еничара затихна, но остана някаква неяснота и загадъчност около този човек. Имаше някаква тайна и нещо неизяснено.
Старецът имаше и други странности. Хората твърдяха, че вечер, когато спял, не затварял вратата на къщата си и понякога виел към месечината като вълк.
Вечер Ибрахим се прибираше в къщичката си и духовете на хора, отдавна заминали си от тая земя, започваха да го преследват. Той се бореше с тях и опитваше да прогони натрапниците, но те се завръщаха пак и пак и с все по-страшна сила. Така той живееше с угризенията за всичките хора, които беше убил през дългия си живот, и се молеше за покой на душите им. Понякога мислеше за живота си. Колко много неща бе пропуснал, ако искаше сега, може да навакса с жените, пушене на опиум, ядене или да започне да пие вино. Цял живот се бе подлагал на лишения, но много добре знаеше, че тези неща не могат да се наваксат. Или ги правиш, когато ти се отдаде възможност, или не, но после не можеш нищо да наваксаш. Той се бе лишавал не защото не беше имал възможност, а защото така бе решил и смяташе, че е правилно. Така че да се опитва да наваксва бе най-глупавото нещо, което можеше да направи. Ако някой човек реши да започне да наваксва нещо, това означава, че не е доволен от това как е живял и цял живот е бил глупак, защото е живял живот, който не харесва. Ибрахим бе живял буйно, беше обиколил много земи, бе видял всичко, той нямаше какво да наваксва. Знаеше, че Егото не може да се засити и нямаше да допусне на старини да стане роб на своите страсти.
Някога, когато беше срещнал Бахтияр Казим в Истанбул, се беше възмутил от това как живеят еничарите след като ги изгонят или напуснат корпуса. Тогава се бе зарекъл да не става като тях. Те се затваряха в някакви мрачни дупки и се изолираха от света. Понеже и турците, и българите не ги приемаха, те все повече се изолираха. И защото бяха еничари, и цял живот бяха воювали с всичко и с всички, продължаваха да воюват с целия свят. Той се бе зарекъл като остарее да избегне такава участ, но ето го сега в същото това положение – самотен, изоставен, неразбран, барикадирал се срещу света, сам срещу всички, сам срещу целия свят. Постепенно се беше превърнал в това, от което винаги се беше боял.
През 1762 година до селото достигна вестта, че някой си Маринчо Бимбеля – Страшния бил починал. Ибрахим бе чувал за него. Знаеше и кои са Бимбеловите. Този Маринчо дълги години бе начело на рода Бимбелови и беше водил голяма дружина, която държала територията на Странджа планина, Източните Родопи и Загоре и спирала набезите на капсъзите, които по-късно щяха да се нарекат кърджалии и да залеят като чума земите на Българско, а и на цялата Империя. Най-много бяха те точно в земите, които преди това бе държал Маринчо. Някои казваха, че той ги бил подготвил и са от неговите хора. Този същият бе съпровождал шведския крал Карл XII, който като знак на благодарност му бе подарил синя лента с богата украса. Маринчо винаги и с гордост ѝ носел през рамо.
Понякога Ибрахим сядаше на пъна пред къщата си и мислеше. Той ли беше Махди? Той ли беше Избраният? Защо Бог не му изпращаше по-ясни знаци? Навсякъде Махди, Втория Христос (Завърналия се Христос) или Месията бе описан като същество, което ще притежава свръхестествени способности и огромна сила и ще бъде много повече от хората. Той обаче не беше такъв. Той беше най-обикновен човек. Всъщност дали беше обикновен? Не знаеше.
През целия си живот бе научил, че хората биват три вида. Първите два вида са тези, които имат нужда от обществото. Хора, които се хранят, робуват и са защитени от обществото. Хората всъщност са копие на мравуняка. Всеки човек е част от мравуняка и има определени задачи и цели. Тези, които са извън обществото, са презрени и отритнати. Хората в обществото се деляха на два вида: водачи и последователи. Отначало Ибрахим мислеше, че хората биват водачи и последователи, но по-късно бе проумял, че картината не е толкова проста. Последователите бяха слаби хора, които предпочитаха да бъдат водени. Всъщност във всеки човек, във всеки един момент, имаше и водач, и последовател, но в различна степен. Тези, които бяха слаби и незначителни хора, се бяха предали и почти не поддържаха водача в себе си. Имаше такива, свикнали да властват и да водят другите. Но тези две категории вече не бяха интересни на Ибрахим. Отначало той мислеше, че еничарите са като мравките-воини, но вече мислеше по друг начин. Бе прозрял нещо ново. Днес той най-много се интересуваше от третата категория, а това бяха хората, които се намираха извън обществото – отхвърлени и отритнати от обществото. Ибрахим смяташе, че именно от техните среди можеше да излязат истинските воини и Махди. Той беше точно такъв.