Погледът и лицето на Емин ага като че ли не подействаха на Риз баба. Той остана прав и въпреки старостта тялото му беше гъвкаво и готово във всеки момент да влезе в бой. Атанас беше застинал с вдървени крака, той гледаше стареца с надежда и му се възхищаваше.
Емин ага заговори на турски. Атанас разбираше за какво си говорят двамата мъже, но не можеше да заговори без да го познаят, че не е турчин.
– Ага ефенди – каза конникът, – кое е момчето с теб?
– Това е внукът ми, ага – отвърна старецът. – Тук е да ми помага и да се грижи за мен!
– Откога е при теб, ага?
– Откъм месец някъде.
– Как те викат?
– Ибрахим е името на вашия покорен слуга, ага ефенди.
Явно името не се стори познато на капсъзкия водач и фигурата на стареца не привлече вниманието му.
– Скоро да сте срещали едно момче въоръжено до зъби, с красив ятаган на кръста и с джерид в ръка?
– Не сме срещали такова момче, ага! – чистосърдечно отвърна старецът.
– Ти ли живееш в къщата по-горе по пътя?
– Аз – отвърна старецът.
– Скоро е минало покрай къщата ти.
– Не съм го виждал – категорично отвърна Ибрахим.
– Сигурен ли си? – вежливо, но настоятелно попита главатарят, като втренчи поглед в лицето на стареца. Риз баба устоя на погледа и спокойно отговори:
– Ако бях срещнал такова момче, щях да го запомня, ага!
Емин ага огледа босите крака на момчето, намръщи се и пришпори коня си. Явно бързаше да настигне беглеца. Момчето, което беше на гърба на коня, впи свирепия си поглед в Атанас. В този момент Атанас беше благодарен, че не му се наложи да говори, но при турците беше така, когато говореха двама по-стари, младите трябваше да мълчат и да слушат. Чак сега момчето разбра защо, когато стигнаха до чаршията, старецът го беше накарал да събуе цървулите си, а после за негова изненада ги бе изхвърлил в едно дере. Явно капсъзите имаха добър следотърсач, който го беше проследил. Сега следите му водеха до селото, а той се връщаше бос. Момчето все така стоеше и гледаше Атанас. То имаше черни очи и явно искаше да подражава на Емин ага, защото се опитваше върху детското си още лице да предизвика същата свирепа гримаса. Това по-скоро се стори смешно на българина.
– Хайде, Мустафа! – Емин ага подкани момчето.
Мустафа явно не беше доволен, но се втурна да настигне главатаря, опитвайки се да запази достойнството си и "свирепото" си изражение. Когато останалите конници последваха Емин ага, Атанас шумно въздъхна. Тежък товар се спусна от раменете му. Той осъзна колко смело се бе държал Риз баба и че на него дължеше живота си.
Двамата се прибраха. Атанас беше щастлив и спокоен. Над огнището оризът къкреше, а пилето, завито в няколко големи листа лобкa (лобка – ниско тревисто растение с големи листа, нарича се още "слонско ухо"), които старецът бе откъснал, се печеше в огнището.
– Накъде си тръгнал? – попита старецът.
– Вече не ми се остава в Караризово – каза младежът. – С брат ми не се разбираме.
– Скарахте ли се?
Атанас си спомни как Риз баба, преди да изчезне, ги беше заклел да не се карат. Сега момчето очакваше старецът да се ядоса, но вместо това той само се натъжи. За да го успокои, Атанас каза:
– Не, не сме се карали! Изпълнихме вашето завещание точно, но аз не исках да оставам да живея в Караризово! Искам да отида в Истанбул, да обиколя света!
В очите на момчето се бе появил странен блясък. Ибрахим гледаше този блясък и виждаше в момчето себе си преди много години.
– Атанас Хаджипетков – каза той. – Защо те нарекоха Аскера?
– Не знам, може би, защото постоянно говорех за това, че искам да участвам в битки и да обиколя света.
– Значи сега те наричат Атанас Аскеров?
– Да!
Тежка въздишка се отрони от гърдите на стария мъж. Явно човек не можеше да избяга от участта си. Сигурно целият му род бе орисан да бъдат воини и авантюристи. Ибрахим разбра, че оттук нататък целият му род щяха да се наричат Аскерови и сигурно за всичко това беше виновен той. Спомни си, че когато беше млад, едно от многобройните имена, с които го наричаха йолдашите – братята от корпуса и неговите учители, беше Ашъкер, което означаваше "Воин на Светлината".
– Защо ме преследват според вас, Риз баба? С какво толкова ги привлича ятаганът, който ми подарихте?