Чак сега Ибрахим се замисли. Защо наистина Емин ага така настървено преследваше ятагана? Дали не беше разбрал, че това е Вторият меч на исляма? В последните години все повече банди на така наречените "тагли ешкиаси" (планински разбойници) обикаляха пътищата. Хората, които преди участваха в хайдушки дружини, сега преминаваха на страната на капсъзите. За разлика от хайдутите, които защитаваха бедните от богатите, българите от турците и най-вече от своеволията на турските аги, капсъзите бяха просто бандити. Те нападаха, избиваха, изнасилваха и изпепеляваха всичко, що се изпречеше насреща им. Отначало бандите им бяха малки, но колкото по-слаба ставаше властта и еничарите се занимаваха е обири и с личните си работи, толкова капсъзите ставаха все по-силни и нагли. Из Румелия все по-често започваше да се говори за двама капсъзи: русчукският аянин Исмаил Тръстеникли, който вилнееше из Северна България и Емин ага Хасковлията, който все повече засилваше властта си и от него пищеше цяла Южна България и Тракия. За Емин ага се знаеше, че трупа голямо богатство в различни пещери. За богатството му се носеха легенди, дори се твърдеше, че в съкровището му е дори златната корона на патриарх Евтимий Търновски.
Можеше ли Емин ага да е научил легендата за зу-л-фикр и да иска да го притежава, твърдейки, че е нов пророк или Махди? Или е разбрал, че носителят на ятагана знае тайната на съкровищата на Вълчан. Тази мисъл досега не бе идвала в главата на стария еничар. Можеше ли някой да преследва ятагана изкован специално за него? Беше мислил, че като остави зу-л-фикр в ръцете на своя наследник е изпълнил мисията си, но в последно време все по-често мислеше за меча на Махди. Оръжието много му липсваше. Всяка вечер, всеки миг бе копнял за него, с цялата страст, на която беше способен, бе желал да си го върне. Сега беше учуден от това, че ятаганът беше изложил на опасност сина му. Старецът дълго мисли и най-накрая реши. Не беше случайно, че Емин ага преследва ятагана, явно той знаеше за меча на Махди. Той, Ибрахим, макар и стар, отново трябваше да защити ятагана и мисията на живота си. Може би щеше да направи това за последен път в живота си. Тази мисъл го накара да се усмихне. Тя като че ли го съживи. Битка, може би последна, но битка! За това беше мечтал! За това се беше готвил цял живот! Предстоеше му да се изправи в една последна битка и да победи, да защити сина си и бъдещето си!
– Мисля, че Емин ага не преследва теб, а ятагана!
– Ятагана? Защо им е ятаганът ми? Видях ги, те са добре въоръжени, защо им е още едно оръжие?
– Този ятаган е специален. Мисля, че Емин ага е разбрал това.
– А кое беше момчето, което яздеше до него? Кой е той?
– Не знам, но ще науча!
След като се нахраниха, Атанас легна да си почине. Той даде пари на Риз баба да отиде да купи нещо за вечеря. Много му се ядеше туршия и нещо солено. Искаше да хапне сланина, но знаеше, че старецът като мюсюлманин едва ли ще може да намери сланина. Мюсюлманите не отглеждаха свинско, защото го смятаха за нечисто месо, но дори да се опиташе да купи сланина от християните в селото, това щеше да предизвика въпроси. Така Атанас си замълча, а този, който бе казал, че името му е Ибрахим, тръгна към селото. Момчето спа до другата сутрин. Старецът го чакаше за закуска. Той бе приготвил благ ориз. Това беше варен ориз подсладен с петмез. Когато се събуди, Риз баба му поля да се измие. След това се избърса с малък пешкир и сядайки да хапва, каза:
– Риз баба, благодаря за гостоприемството! Много ми помогнахте, починах си много добре, но трябва да продължа! Нямам много пари и ако остана по-дълго при вас, няма да имам пари, за да стигна до Стамбул! Така че трябва по най-бързия начин да продължа!
– Ще ти кажа истината – каза старецът. – Изрисувал съм меча не само за да плаша децата, а защото това оръжие е специално за мен. То ми носи късмет! Това оръжие е символът на моя живот! Това оръжие – продължи да говори Риз баба и в същото време махна капака в пода, и извади ятагана. След това почисти канията му и прекара треперещи от вълнение пръсти по него. – Това оръжие е зулфикр – старецът каза това с някакъв особен тон, като че ли Атанас трябваше да знае какво означава, но името нищо не му говореше.
– Какво означава това? – попита момчето, след като се опита да произнесе на ум това, което Риз баба беше казал.
Старецът разбра притеснението на момчето и каза:
– Не си ли чувал за зулфикр?
Атанас само поклати глава.
– Зу-л-фикр е Мечът на исляма. Това е мечът на нашия пророк Мохамед. Той бил изкован не толкова Пророкът да побеждава и да наложи исляма сред другите народи, колкото да властва над демоните и всички светове. Затова демоните ме преследват и с хищните си нокти разкъсват душата ми, но ти ми го върна! Донесе моето спасение и покой!