С времето знанието за зу-л-фикр се е загубило. Някои казват, че в битка той се счупил, други твърдят, че притежават меча и че това, което е в ръцете им, е Мечът на пророка. Някои смятат, че мечът се пази от султана в Топкапъ сарай. Това – продължи да говори старецът като посочи меча – е Вторият меч на исляма или така нареченият "Меч на Махди". – Момчето не реагира по никакъв начин на думите на стареца. – Знаеш ли какво е Махди? – Атанас отново само поклати глава.
Тогава старецът реши, че е безсмислено да му обяснява каквото и да е. Чак сега се сети, че той е християнин и нямаше как да знае за Махди и за зулфикр и да го оцени, затова започна да говори направо.
– Емин ага отнякъде е разбрал за зулфикр и ще го търси, докато не го открие. Единственият ти шанс да продължиш напред е без ятагана, иначе рискуваш живота си. Ще трябва да продължиш пътя си без него.
Атанас харесваше много ятагана, но той сам се беше убедил, че дори с оръжие в ръка няма кой знае какви шансове срещу капсъзите.
– Мислех, че ще е най-добре малко да поостанеш при мен, но ти си знаеш най-добре. Помисли и ми кажи какво ще правиш, а аз през това време ще ти разкажа за момчето до Емин ага! Това бил някой си Мустафа, дете на бедни родители от Русчук. Толкова малък, а вече постъпил на служба при Русчукския аянин Исмаил Тръстениклияга. Той имал голяма дружина и подобно на Емин ага "вършеел" из Северна България. Та този Исмаил си харесал момчето и по всичко си личи, че го готви за свой приемник. Момчето се нарича Мустафа. Явно Исмаил Тръстениклията, за да сближи двете капсъзки дружини от двете страни на Балкана, е изпратил момчето да чиракува при Емин ага или го държат като заложник. Никой не знае, макар всички в селото да говорят за това. Понеже виждам, че искаш да тръгнеш, слушай какво ще ти кажа! – при тези думи Риз баба извади лист хартия и перо и започна да пише нещо. Атанас го гледаше с интерес. След като изписа листа, той го сгъна и започна да пише върху друг. Мина много време преди старецът да спре да пише и да заговори:
– Давам ти две писма.
Атанас ги погледна. Писмата бяха написани с арабски букви, които той не разбираше.
– Давам ти две писма. Когато отидеш в Истанбул, отиди в квартала Еминьоню...
След това Риз баба бавно и много внимателно му разказа как да намери къщата на Хъкъ в столицата на Империята. Атанас слушаше с широко отворени очи и като че ли виждаше града и улиците му. Мечтата оживяваше пред очите му. Отначало момчето нищо не разбираше, но осъзнаваше, че това са много важни думи и слушаше внимателно.
– Изврати се духът на еничарския корпус. От 1705 година султанът вече не е събирал рекрут от девширме. Измряха вече старите капъ колу, а новите еничари не са истински воини, слабаци, страхливци и интересчии, това са днес еничарите. Старият дух на братство и справедливост вече го няма. Днес еничарите с нищо не са по-различни от капсъзите и бандитите, които обикалят навън. Ти трябва да се опиташ да върнеш онзи дух на капъ колу! Заклевам те, възроди духа на капъ колу в еничарския корпус!
Атанас нищо не разбираше. Струваше му се, че старецът говори нелепи и несвързани неща, но от уважение към белите му коси слушаше. Все пак за втори път го беше заклел. След това Ибрахим върна всички оръжия на момчето без зу-л-фикр, подаде му двата свитъка и каза:
– Точно тази подкупност ще ти помогне да те приемат за еничар, без дори да си мюсюлманин, защото еничарите вече не са това, което бяха. Като доказателство за достоверността на писмата покажи султанската кама. Ако те питат за мен, кажи това, което знаеш и не се учудвай на нищо, което ще научиш за мен! А сега тръгвай и нека Аллах бди над теб!
След това двамата отидоха до селото. Риз баба му помогна да си купи евтино едно конче. През цялото време момчето искаше да попита стареца откъде знае толкова много за еничарите, но не посмя. На другата сутрин Атанас тръгна рано, още по тъмно. Той веднага се насочи към Цариградския път. Яздеше бързо, кончето, макар и нищо особено на вид, явно беше издръжливо и го приближаваше доста бързо към столицата. Атанас вече не пътуваше вечер. Чу, че Емин ага вилнеел наоколо и търсел някакво момче с ятаган. Той бързаше и се молеше съдбата никога вече да не го среща с капсъзите.
Само на едно място Атанас се поколеба. Когато стигна до Бакаджиците, сети се за Бимбалови от Пашакьой и Факия. Спря кончето и дълго мисли дали да не се отбие до Пашакьой и там да предизвика най-добрия пехливанин от Бимбаловите. Беше се чул, че наскоро умрял старият Бимбалов, този, когото наричаха Маринчо – Страшния. След него Бимбалови беше повел Кралю Бимбалов, но той беше много по-голям от Атанас. После обаче се сети за Истанбул, който го очакваше, а и от много време не се беше борил. Още помнеше онази вечер, когато се бяха сборили с Иван. Това време му се струваше толкова отдавна, а всъщност бе съвсем скоро. Все пак настроението му беше потиснато от случката със срещата и преследването му от Емин ага, затова реши да продължи и да не изкушава съдбата.