Чак сега Ибрахим чу името на човека, за когото се пееше в песента.
Певецът изброяваше геройствата му, а името му беше Яне. Ибрахим подскочи, изправи се и седна. Скоро певецът потвърди това, което мислеше Ибрахим. Човекът, за когото се пееше и се разказваше в песента, беше брат му Яне.
"Яне Боляров башпехливан на пехливаните и башхайдут на хайдутите."
После още дълго певецът разказва за геройствата му, за това как закрилял бедните и пазил християните. Колко съкровища натрупал, как момите примирали по него, но той бил "крило за народа", "змей и хала в едно".
Ибрахим беше твърде развълнуван да слуша. Той искаше да види кой пее тази песен и да го попита откъде я знае. Седеше и слушаше, но скоро се възмути.
В един от последните куплети, след като толкова дълго беше слушал, Ибрахим разбра, че Яне войвода бил убит от "църен арап, църна чума, църно зло". Поганец сложил край на живота на храбрия войвода. Погубил го с предателство и черна измама.
Сърцето на Ибрахим трепна от възмущение. Това беше лъжа! Той много добре знаеше как се случи всичко. Това беше лъжа! Той не беше поганец, а българин и брат на Яне и не го беше победил с черна измама. Замисли се какво да прави, за да се защити, не себе си, а истината. Дори мъртъв Яне го беше победил. Ибрахим осъзна, че е безсилен. Нищо не можеше да направи.
Чобанът с гайдата сигурно беше намерил голяма поляна е хубава трева, защото не бързаше да отведе стадото. Той продължаваше да реди думите за това как дори след смъртта си Яне бил срещан от хората и все още закрилял българите.
Хайдутинът оставил два сокола, които за бдят над цялата българска земя...
Ибрахим вече не слушаше, мислите му се бяха насочили в друга посока.
Той винаги беше мислил, че е изключителен и специален, че има мисия и е Махди. Слушаше песента и се замисли дали всъщност не можеше да се окаже, че Махди не е той, а брат му Яне. Дали Кубилай Юндер не се беше объркал? Дали Яне не е бил Посоченият? Ибрахим вече беше сигурен, че името на брат му ще остане във вечността, за него ще се разказват легенди и ще се пеят песни, а той, Ибрахим, ще си остане непознат и неизвестен, преживял целия си живот зад самоличността на друг човек. Петко изживял живота си като Ибрахим. Той беше човекът е многото имена. Отдавна вече той не живееше, стоеше тук и чакаше дните му да изтекат и Аллах да го повика при себе си. Разбра, че след като беше убил брат си, той самият не беше по-жив от него. Той, сегашният Ибрахим, беше само сянка на онзи Ибрахим Джаббар и Ибрахим Селяхаддин. Беден и жалък, той ли беше Махди? Всички хора в селото го смятаха за смахнат. Никой нямаше да повярва, че беднякът Ибрахим, когото те познаваха, е бил всичко това.
Яне го беше победил. Яне беше закрилникът, героят, а той беше наричан "зло" и "поганец". На душата му стана мрачно. Не можеше да се зарадва заради брат си. Колко ли щастливи щяха да бъдат майка му и баща му, баба му и дядо му, ако чуеха песента за Яне? Дали не беше сгрешил там долу до аязмото "Свети Георги", когато го бе положил мъртъв? Дали, ако той беше загинал, сега нямаше да се пеят песни за него?
Всъщност за какво му бяха тези песни? Той не искаше за него да се пеят песни. Колкото и да пееха, хората не знаеха истината. Всеки един от тях пееше за някакъв си свой, измислен Яне, който нямаше нищо общо с истинския. Ибрахим знаеше това. Един ден измисленият Яне щеше да унищожи истинския и той нямаше да има нищо общо нито с брат му, нито с истината. Ибрахим не искаше името му да бъде покрито с лъжа и скоро разбра, че всъщност да си Махди означава точно обратното на това, което се случваше е Яне. А противоположността на Яне беше точно той. Той беше преживял живота си смислено, с дълбочина и навлизане в религията, в бойните умения и философията. Бе живял скромно, бе живял за себе си и бе извел личната си религия. Беше изминал и формулирал личния си Път. Той беше истински Махди, а Яне беше живял заради хората и сега те пееха песни за него, но не го познаваха. В онази битка между двамата Аллах беше отредил на него, Ибрахим, да е победител. Аллах беше избирал него между двамата братя. Както Бог беше избрал между Каин и Авел. Тогава Бог беше избрал братоубиеца Каин. И той ли беше като него? Тези мисли накараха Ибрахим да се замисли. Все пак той, Ибрахим, беше избран, за да живее. Него Аллах беше посочил с пръст и така освен че му беше дарил живот, бе доказал и неговата правота. Неговият живот беше по ценен за Аллах от този на Яне. Той беше Махди! Това беше Махди!