Сети се, че Махди трябваше да се изправи срещу Злото и да го победи! Яне ли беше Злото, или Злото се намираше в него? Някога там в Персия той беше решил, че е убил шиитския Махди и че персийският шах е Лъже Махди. Можеше ли да се окаже, че е грешал? Можеше ли брат му да се окаже Махди, а той самият да е Лъже Махди?
Ибрахим с голямо усилие на паметта си припомни историята за Махди и Даджала – че Махди трябва да убие Даджала и ако Даджала е Исус Христос, това не означава ли, че Махди е Антихристът? В Библията се смяташе, че преди да настъпи Страшния съд Антихриста ще нападне Исус. Но там беше казано, че Христос ще убие Антихриста. Дали Даджала няма да убие Махди?
Спомни си как бяха говорили за това с Йенишехирли Абдаллах ефенди. Тогава Ибрахим беше изумен от това, че няма разлика между Христос и Антихриста или между Махди и Даждала, след като този, който ще оцелее, преди това трябва да стане убиец. Кой е по-добър? Този, който е загубил, но не е убил или този, който, за да докаже правотата си, е станал убиец? Кой е по-добър? Сега си даваше сметка, че той самият беше станал братоубиец. Чак сега, след смъртта на брат си, като слушаше песента, Ибрахим започна да го опознава и разбира. Едва сега като че ли започна да разбира нещата, които му се бяха случили и ги виждаше в една нова светлина. Все още обаче не му достигаше нещо, за да разбере цялата история. Щеше да му е много полезно, ако знаеше повече за брат си. Можеше ли Яне да е Даджала, или беше Махди? Можеше ли някой от братята да е Антихриста, Махди или Даджала? Можеше ли Ибрахим братоубиецът да е Махди? Ибрахим вече наистина се съмняваше и беше по-склонен да реши, че това е бил брат му. Дали Яне е знаел нещо за Махди и за това колко пъти двамата се бяха срещали в живота си? Каква ли борба беше водил брат му?
А дали двамата с Яне заедно не са представлявали Махди? Дали Махди или Месията не е едно същество съставено от тях двамата? Дали Махди не трябва да има в душата си едновременно християнин (Втори Христос, Идващия Христос) и мюсюлманин (Махди), а може би и евреин (Месията)? Ако е така, кой можеше да е евреинът?
Всъщност Ибрахим беше събрал в себе си тези тримата. Бен Иохай го беше учил на юдеизъм и кабала, беше роден християнин и беше приел исляма. Отново за миг изпита увереността, че е Махди. После продължи да разсъждава и така ту добиваше убедеността, че е Махди, ту я губеше.
Скоро силите му съвсем го напуснаха. Вече не можеше да ходи сам без чужда помощ. Тази сутрин беше тръгнал към селото, искаше да си купи нещо за ядене. От няколко дни беше ял само ориз, но беше започнал да изхожда кръв, нямаше никакви сили и искаше да си купи малко месо. През цялото време мислеше за детството си и за онова момче, което някога беше. Дояло му се беше свинско. Не беше го ял повече от 65 години. Беше решил сега да хапне, поне още веднъж в живота си, за последен път. Докато вървеше бавно, подпирайки се на тояжката си, мислеше за живота си. Припомняше си това какъв беше като млад. Вече не знаеше дали въобще някога е било. Струваше му се, че онзи Петко Кьосе, по-късно Ибрахим Абдаллах, въобще не е бил той. Като че ли някой друг му беше разказвал за живота си.
Мина много време преди да стигне до селото. Отиде в християнската част на чаршията и влезе в една месарница. Човекът му даде парче свинско месо и го изгледа учуден. Не знаеше кой е този беден човек, но по всичко си личеше, че е мюсюлманин. Старецът беше стар, ръцете му трепереха и миришеше лошо. Миришеше на мръсно, на овча лой и пот, на старост, но пък плати веднага. Човекът се зарадва, когато прокъсаният, миришещ лошо турчин излезе.
Ибрахим се отправи към най-близката кръчма. Освен месо му се бяха дояли и други неща. Искаше да угоди малко на душата си. Пред кръчмата бяха насядали няколко буйни младежи. Въпреки че беше още обед, те седяха и пиеха и бяха видимо развеселени от ракията, която бяха изпили. Когато Ибрахим мина покрай тях, те го изгледаха бавно и изпитателно. Един от тях запуши носа си и всички прихнаха да се смеят. Старият турчин беше добър повод да се посмеят и те се възползваха. Гледаха прокъсаните му потури и мръсната разпадаща се синя чалма.
Дюкянът беше нисък и прихлупен. Ибрахим вървеше бавно с кривите си крака и се радваше на въздуха и слънчицето, което приличаше. Сградата беше вкопана в земята и на стария човек му се наложи да слезе няколко стъпала надолу. Това сега за него беше голямо изпитание. Забави се много, но най-накрая влезе в кръчмата.