Най-силните врагове на Атанас Хаджипетков и неговите еничари бяха Емин ага, Ибрахимоглу, Ак Осман и Кьоруджъклъ Халил, по-късно към тях се присъединиха Индже, Стоян и Махмуд Синай. По някое време се чу, че Исмаил Тръстениклията бил убит. Разнесе се слух, че русчукският аянин бил убит или отровен от хора на султана, но по-късно стана ясно, че по-скоро е бил убит от ходжата, чиято хубава жена бил отвлякъл. След това пък се разнесе слух, че убиецът на Исмаил не бил ходжа, а широко известният сред българите поп Мартин. След като Исмаил беше убит, властта му беше поета от енергичния и много смел Мустафа Байрактар. Макар все още млад, той вече бе станал легенда сред кърджалиите. Чу се, че още като научил за смъртта на своя духовен баща и като разбрал, че го наследява, Мустафа извикал: "Дайте ми всички еничари тук!"
Атанас разбра за всичко това почти веднага. Мустафа явно знаеше къде е Атанас, защото започна все по-често да се спуска южно от Балкана. Говореше се, че търсел Аскероглу и искал да влезе в пряка битка е него. При тези набези неговите кърджалии се разправяха най-жестоко с еничарите. Силата на кърджалиите се дължеше на тяхната наглост, но и на воините, които участваха в дружините им. Най-страшни в дружините на кърджалиите бяха българите, които се наричаха кабадани. Те бяха особено сурови, жестоки и безцеремонни.
Въпреки огъня, който гореше около него, Атанас непрекъснато следеше политическата ситуация. Той беше осъзнал, че от това, което се случваше в Империята, зависеше и неговата съдба.
Един от неотложните проблеми, които си поставил да разреши Абдулхамид I още с идването си на власт, беше да подобри състоянието на армията. Войната през 1768-1774 година беше доказала слабата боеготовност на османските въоръжени сили и непригодността на военната система в цялост. Необходимостта от промяна на организацията била очевидна за султана. Особено разочарован бил той по време на двете войни с Русия, когато хранел надежда, че ще успее да си върне Крим. Но вместо да осъвремени армията, той предприел реформи насочени към миналото. Така султанът и неговите везири решили да възродят отживялата тимарска войска. За това голяма роля изиграва и Атанас. Той непрекъснато говореше с командирите на еничарите, дори с Великия везир. Всички те го караха да повтори това, което Риз баба му беше казал в онази нощ. Така той повтаряше и повтаряше идеите на този, когото всички наричаха Ибрахим Селяхаддин или Ибрахим Джаббар. Те също искаха да се възвърне силата на еничарите. Този Ибрахим явно някога е бил голям воин и уважаван командир, защото в думите му имаше много мъдрост и истина, но Атанас започна да ги разбира едва сега, след като беше минал през армиите на няколко държави. Най-важното от думите на стареца, както се струваше на Атанас, беше за воините. Идеята на Риз баба беше за това, че трябва да се запази характера на войската, така че подготовката да изгражда воини. Всеки еничар и войник трябва да е воин, да се бори, да преодолява трудностите и винаги да следва призванието на сърцето си, в себе си да смеси вярата, Пътя на воина и това човек, чрез битките и вървенето по бойния Път, да стане по-добър и да е по-близо до Аллах. Абдулхамид I направи няколко плахи опита за реформа в европейски дух, но срещна твърдия отпор на еничарите и религиозните водачи. Атанас отново беше начело на тази съпротива. Макар и християнин, с времето той започна да мисли точно както старият мъдрец му беше разказал. В думите на Риз баба имаше толкова мистика, че понякога на Атанас му се струваше, че поддържа духовна връзка със стареца. Така съвсем скоро той беше високо ценен от групата около султана, която беше против модернизация на армията по западен образец. Атанас Хаджипетков беше канен няколко пъти в Истанбул и в Топкапъ сарай. Обстановката в Румелия обаче му попречи да тръгне към столицата.