Реформаторските усилия на Селим III изискваха финансови разходи, които не можеха да бъдат удовлетворени от изтощената от войните държавна хазна. Средствата за създадената специална каса, наречена "Ирадъ джедид", се събираха чрез налагане на нови данъци. Често данъците от провинциите трябваше да се вземат е походи на еничарите. Това беше ирония на съдбата – еничарите събираха данъци за новата армия, която щеше да ги замести. Може би поради това данъците твърде често не пристигаха в столицата.
Удар по реформеното дело на Селим III нанесе походът на Наполеон в Египет. След като през 1797 година Бонапарт завладял Италия, той успял да убеди управляващите кръгове в Републиката, че трябва да постави под свой контрол Източното Средиземноморие и Северноафриканското крайбрежие. Френският удар бил насочен преди всичко срещу Англия. Един конфликт е Османската империя – традиционният съюзник и приятел на Франция, не тревожеше Наполеон. Дори се дочу, че казал: "Османската империя е обречена на гибел и ние няма защо да я поддържаме." През май 1798 година френската ескадра с десантни войски отплувала от Тулон и на 1 юли дебаркирала в Александрия. Объркването на Селим III, чиято нова войска се обучаваше от френски офицери, беше огромно. Той не знаеше как да реагира. Еничарите внимателно следяха действията му и не желаеха да влизат в открита битка. Египет и без това не беше същинска част от Империята. Освен това искаха да покажат на султана, че те са истинската опора на Империята, а не новите страхливи войници, обучени от наемници.
Атанас наблюдаваше ситуацията с голям интерес. Той трябваше да следи отблизо политическата обстановка около Египет, за да може да се реагира веднага. В този момент в казармите го посети Хъкъ. Старецът съвсем беше рухнал. Той идваше с молба при Атанас.
– Някога, когато ти дойде при мен, този, когото ти наричаше Риз баба. Ми изпрати писмо, в което беше написал две неща, които трябваше да направя. Едното беше какво да правим с него след смъртта му – слухът на Атанас се наостри. Той не беше очаквал да чуе това. – Или си забравил стареца и това, което направи за теб?
Атанас не беше забравил стареца. С времето уважението му и разбирането към него растяха. Той разбра, че онзи странен прокъсан старец, който живееше в пещерата, а по-късно и в селцето, е имал голямо влияние в Империята. Сигурно отдавна беше мъртъв, но все още продължаваше да оказва влияние над съдбата на Империята. Хъкъ продължаваше да говори:
– Чувствам се стар и изтощен! Сигурно ми остава още малко да живея, но преди това искам да изпълня заръката на Ибрахим Джаббар и така да изпълня синовния си дълг, защото освен родния си баща, аз имах още един баща – Ибрахим! Трябва да дойдеш с мен, защото не знам къде е живял последно учителят!
– Учителю, кой всъщност беше Риз баба?
– Не е сега времето да ти казвам кой беше Ибрахим Джаббар! Може би някой друг ден ще го направя!
Атанас веднага се съгласи. Колкото и да беше напечено положението, той трябваше да изпълни тази лична задача, а това беше много по-важно от някаква си война в Египет. Кърджалиите все още вилнееха из Тракия и Атанас се съгласи да командва и да води една еничарска орта, която да бъде отведена в района на Ново село, Караризово и Станимака.
Така двамата с Хъкъ тръгнаха от Истанбул. Вървяха бавно. На Атанас като че ли му беше трудно да се отдели от столицата и случващото се там. Той непрекъснато изпращаше вестоносци до столицата на Империята. Един ден, докато ортата продължаваше да върви по Цариградския път, двамата мъже се отделиха. Те яздеха хубави коне и бяха взели пари. Макар и стар, Хъкъ беше жилав и издръжлив. Това учудваше Атанас, който мислеше, че богатият истанбулски търговец е мекушав. Тъй като ортата се движеше пеша, а те яздеха хубави коне, Атанас беше сигурен, че ще успеят да изпълнят задачата си преди тя да стигне до Караризово.
След по-малко от два часа двамата стигнаха до покрайнините на Ново село, но вместо да навлязат към центъра на селото, те завиха надясно и тръгнаха към хълма, където се намираше къщата на Риз баба. Атанас беше останал в селото само две вечери, но си спомняше всичко, което се беше случило, като че беше вчера. Веднага намери пътя, който ги изведе от селото. Още един баир и щяха да видят къщата. Дали старецът бе още жив? Не, самият Атанас отхвърли тази мисъл. Това щеше да означава, че той е на около сто години. Дали къщата беше цяла, или времето я беше съборило? Двамата излязоха иззад завоя и я видяха. От нея бяха останали само руини. Спряха пред руините. Атанас скочи на земята.