– Трябва да разпитаме в селото какво е станало със стареца, дали тук е завършил дните си и ако е така, къде е погребан!
Атанас ровеше из кирпичените тухли. Той се опитваше да си спомни къде в пода бе вкопан тайникът. Най-накрая т о откри. Бавно вдигна дървения капак. Въпреки че беше масивен и добре скован, той беше поддал. Атанас премести капака и с трепет се наведе. Там сред глината и пясъка не откри нищо. Тайникът беше празен! Зу-л-фикр го нямаше!
След като не откриха ятагана, двамата се обърнаха и тръгнаха към селото. Там някъде трябваше да открият последните следи от стареца. Хъкъ ага беше взел много пари със себе си. Така след разпити и добро заплащане в първото турско кафене един от хората обеща да им покаже гроба на стареца в турското гробище. Все пак Ибрахим ага беше умрял тук, в селото. Мъжът удържа на обещанието си и им показа един беден гроб, над който нямаше дори каменна надгробна плоча, а само един камък. Той им разказа следната история. След смъртта на лудия старец един от мъжете, който го беше намерил прикован за дървото, взел красивия и скъп ятаган, но още същата вечер множество поличби се случили с него и той, твърдейки, че това оръжие е на Шейтана и не е за хората, на другия ден настоял да го погребат заедно със стареца. Всички в селото знаеха, че оръжието е заровено в гроба на Ибрахим, но ги беше страх да го изровят, за да не си навлекат зла прокоба. Още същата вечер двамата мъже изровиха тленните останки на стареца. В дъното на гроба с треперещи ръце Атанас изрови канията на зу-л-фикр. Сърцето му щеше да се пръсне. Почисти набързо пръстта по оръжието, обърна се и го показа на Хъкъ ага. Красивата му кания и тъканта още бяха запазени. Атанас нежно помилва оръжието. Той беше впечатлен, стори му се, че ятаганът го зове и като че ли се радва, че е в неговите ръце. Той сякаш му говореше и докато го държеше в ръце, почувства странна топлина. После извади острието и помилва синия метал. Някакъв проблясък пробяга по острието и сякаш оживя. Това, което обаче изненада Атанас, беше реакцията на Хъкъ, който, като видя ятагана, падна на колене. Отнесе се така все едно това бе една от най-светите реликви на исляма. Атанас стоеше стъписан и се чудеше как да реагира. Той поиска да подаде оръжието на Хъкъ, защото видя с какво благоговение се отнася към него. Турчинът обаче отказа. Той твърдеше, че няма право да се докосва до този свят предмет. Тогава Атанас се сети, че Риз баба му беше казал, че това е Мечът на Махди. Сега този спомен изплува в съзнанието му. Той вече знаеше кой е Махди. Това беше този, когото всички очакваха – Последния месия. Можеше ли това оръжие да бе изковано за Махди? Въобще можеше ли Махди вече да е дошъл на земята? Откъде това оръжие бе попаднало в ръцете на бедния старец? Всички тези въпроси го затрупаха, но той не можеше да намери отговорите им. Единственият, когото можеше да попита, беше Хъкъ, но той сега не беше на себе си.
Още същата нощ със зулфикр и останките на стареца двамата се втурнаха напряко към Караризово. Хъкъ вече беше разказал на Атанас какво е било последното желание на стареца. Сега двамата мислеха как да построят теке в едно изцяло християнско село. Еничарът много добре знаеше, че брат му Иван е "затворил" селото и едва ли би му харесала идеята в землището на Караризово да има теке. Това означаваше някога мюсюлмански поклонници да тръгнат към текето. Какво да измислят? И така, докато яздеха, Атанас измисли какво да правят. Към обяд двамата вече бяха до параклиса "Свети Георги" под гробището на Караризово.
– Откъде тук има толкова чалтици? – учуди се Хъкъ. Той много добре знаеше, че султанът не позволява да се гледа ориз на друга земя, освен негова. Освен това в Европа и Румелия беше абсолютно забранено отглеждането на чалтик.
– Тук властват други закони – каза Атанас. После мислеше да му разкаже за Вълчан войвода и за това, че брат му е управител на цялата тази област, но замълча.
– Има ли нещо общо Ибрахим е всичко това? Затова ли го наричате Риз баба? – Атанас не отговори на въпросите му, пък и той като че ли не очакваше това. После като огледа оризищата с покарал свежозелен ориз, каза:
– Точно това е мястото за теке на Риз баба – и посочи от другата страна на Черкезица, – точно там, до оризищата.