– Хъкъ ага, винаги сте бил много добър към мен. Знаете, че бях много влюбен в дъщеря ви Сабрие. Дълго време не можех да преглътна това, че тя стана жена на друг и лекувах сърцето си със самота. Вече съм на 53 години. Доскоро мислех, че любовта е нещо, което няма да ми се случи, поне не в този живот. Все още мисля така, но не искам да си отида в самота. Харесах си тук в Станимака една жена. Тя е сляпа. Хъкъ ага, може ли да ви помоля като мой баща да отидете и да говорите за жената, да я взема?! – като каза това, Атанас се сети, че не знаеше кой е баща му и това винаги му беше липсвало. Ето, дори сега на тази възраст това му липсваше.
Хъкъ искрено се зарадва на решението на този, когото смяташе за свой приятел. Беше щастлив, че ще помогне на сина на Ибрахим да си вземе булка.
Отначало роднините не бяха съгласни, но след като разбраха, че Атанас е християнин, а не мюсюлманин и като видяха голямата кесия пълна със златни пари, които Хъкъ им дари, най-старият от тях мъж се съгласи. В тези лоши дни Атанас бе решил да не вдигат сватба, искаше да се венчаят само пред няколко човека, по-скоро като символ на новия живот в Станимака.
В този момент в града дойде брат му Иван. Един ден той просто влезе в конака, беше донесъл пари, за да подпомогне Станимака. Смелата защита на гражданите и на ортата беше предпазила и Караризово от кърджалийски погром. Сега Иван идеше да изрази подкрепата на богатото село и на цялата кааза. И така в конака бяха Иван, няколко станимашки големци и Атанас. Хъкъ беше отишъл отново да говори с роднините на Марийка. В първия момент Иван се поклони до земята и видя Атанас чак когато се изправи. Караризовският чорбаджия стоеше пред брат си като гръмнат. Макар облечен по турски, е висока бяла еничарска шапка и доста остарял, веднага го позна. Не беше го виждал от 1760 година, а сега беше 1798 година. Това означаваше, че не се бяха виждали от 38 години. Сега той беше на 56 години, а брат му трябваше да е на 53. Сълзи избиха в очите му. Толкова пъти го беше сънувал, толкова пъти се беше питал къде е и дали е жив, а ето сега го срещна тук в Станимака, когато съвсем не очакваше.
– Брате, как си?
По реакцията на Иван останалите хора разбраха, че се случва нещо специално. Те не знаеха какви са двамата, но си личеше, че са си близки. Човекът пред Атанас явно му беше брат.
– Откога си тук? – попита той. – Откога си в Станимъка?
Атанас не отговори. В този момент влезе Хъкъ, който не забеляза Иван и каза: