– Мястото под саркофага е много малко, за да се побере съкровището – каза Иван.
– Ще прокопаем тунел и ще направим голямо помещение.
Следващите няколко дни двамата братя всяка нощ идваха да копаят.
Отначало хич не спореше, но като навлязоха по-надълбоко, земята стана по-мека и вече беше по-лесно да копаят. Пръстта изсипваха в реката и я размиваха във водата.
Лятото беше в разгара си. През деня цялото село беше на чалтика и двамата можеха да спят по цял ден, а през нощта да копаят. Понеже отдавна вече чорбаджи Иван Бракмата не ходеше всеки ден да работи на къра, на хората не им направи впечатление отсъствието му. А и брат му се беше върнал след толкова години, нормално беше двамата братя да се усамотят, та да се видят.
След няколко дни прокопаха тунела. От вечер на вечер помещението ставаше все по-голямо и по-голямо. Явно братята смятаха да увеличават богатствата на Вълчан войвода. През това време в Боляровия хан имаше ремонт. Атанас под претекст, че иска да смени всички каменни плочи на двора, поръча плочи от Бачкьой, които майсторите донесоха от планината. Плочките, които Атанас ефенди поръча, им се сториха твърде много, но вироглав човек беше чорбаджията и щом рече, отсече. Щом плащаше, те какво можеха да направят. Всяка вечер във волската каруца скришом двамата братя товареха каменни плочи и скоро тунелът и залата бяха застлани с камък. По-късно стените и таванът също бяха облицовани с камък. Една вечер двамата братя отдъхнаха.
– Свършихме! – каза Иван.
– Вече можем да пренесем съкровището!
Тъй като съкровището беше много голямо, не можаха да го натоварят на една биволска каруца. Пренасянето стана на три път в три нощи. Въпреки че оставиха пещерата съвсем празна, те върнаха на мястото му камъка с изографисания върху него вълк. Така водата отново заля входа и той остана скрит за вечни времена. По-късно Атанас неведнъж имаше съмнения дали в онези нощи бяха успели да пренесат цялото съкровище. Може би някъде беше останало още някакво злато. След съкровището от Дяволската дупка, дойде ред и на съкровището от къщите близнаци в Козбунар. Двамата дълго обикаляха и търсиха родната къща на майка си, но не успяха да я открият. От къщите близнаци не беше останало нищо, само руини. Камъните бяха натрупани на големи купчини. Мъжете опитаха да ги разместят и да стигнат до подземията, но не успяха. Това нещо тайно не можеше да се свърши. Явно трябваше да се купи земята на къщите близнаци и чак след това на светло да се разкопае. Така съкровището, скрито под къщите близнаци, остана недостъпно за тях.
Най-накрая богатството на Вълчан войвода, поне това, до което можеха да се доберат, беше под текето на Риз баба. Атанас и Иван си поделиха малка част от него. Сега вече дойде време за сватба. Ремонтът на Боляровия хан вече приключваше и домът беше направен удобен за отглеждане на деца. Вече можеше да посрещне булка.
Нея вечер Атанас отиде на гости в голямата чорбаджийска къща на брат си. На огромната софра бяха насядали много хора, повечето от които Атанас не познаваше, а те може би му бяха роднини. Иван му представи жена си Желязка. Атанас много добре си спомни онова сериозно, намръщено момиче. Тя не се беше променила много. Беше станала висока суха баба със зловещо изражение.
После Иван запозна Атанас с цялото си домочадие. Най-големият му син се казваше Георги. Той беше роден през 1772 година. Брат му трябваше да се е оженил през 1760 или най-късно през 1761 година, явно децата бяха закъснели. По-късно разбра, че брат му беше имал много деца и Ляшка беше раждала девет пъти, но от тях бяха оцелели само три. Когато Атанас запита защо, Иван каза:
– Тук имахме голям орех, помниш ли го?
Атанас много добре си спомняше ореха. Огромното дърво простираше сянката си над по-голямата част от двора.
– Заспеше ли някое дете под сянката му, повече не се събуждаше. Принудих се да го отсека и оттогава ми останаха само тези три деца.
Най-големият син на брат му беше женен отдавна и вече имаше син Ангел. Второто дете на Иван се казваше Клавира или Калавира. Еничарът така и не успя да разбере добре, всички ѝ казваха по български Кира. Калавира беше кръстена е гръцко име заради модата или поради друга причина. Сега тя беше на 24 години, тиха, кротка и някак наплашена. Доколкото разбра, не беше омъжена, понеже беше нещо болнава. Най-малкото дете на брат му беше много по-малко. То беше на шест години и се беше родило в 1792 година, казваше се Атанас Хаджиянев – явно кръстен на него. Беше голямо колкото децата на брат си Георги и си играеше с тях. Това бяха неговите нови роднини.