На другия ден Марийка, съпровождана от Хъкъ, дойде в Боляровия хан. Атанас готвеше сватбата за след две недели и точно тогава се случи нещастието. Хъкъ ага легна болен на легло. Атанас повика хекимини от Филибе, но докато те дойдат, старият турчин съвсем отпадна. В очите му се четеше, че той знае какво го очаква.
– Не е добре да умираш в чужда земя, Хъкъ ефенди – говореше му Атанас. – Ще се оправиш и заедно ще се върнем в Стамбул – опитваше се да го успокои българинът.
В този момент Хъкъ се поизправи и стана много сериозен.
– Ти тези не ми ги разправяй сега, аз да не съм малко дете! Знам, че никога няма да се върна в Стамбул! Никога повече няма да видя Града на градовете, Столицата на света!
– Хъкъ ага, искаш ли да проводя човек да отиде да повика някоя от жените ти, децата или Сабрие?
– Не притеснявай гювендиите и децата! – каза старецът. – Искам да умра тук, тихо и спокойно! Винаги съм искал в смъртта си да бъда близо до Ибрахим ал-Махди!
Атанас слушаше, но не разбираше какво точно говори умиращият старец. Отново споменаваше нещо за някакъв Махди, но Атанас не разбираше за какво става въпрос. В този момент старецът се чудеше дали да му каже всичко, което Ибрахим му беше заръчал. Да каже ли на Атанас, че е син на Ибрахим? Да му разкаже ли за сектата и за това, че Ибрахим беше Махди? Какво да му каже? Как да му го каже? Той се чудеше и изведнъж заговори за съвсем друго нещо. Думите му бяха такива, че учудиха и самия еничарски чорбаджия. Отначало те му заприличаха на бълнуване.
– Ти си дете на еничар! Твой баща е Злото! Единственото, което може да те спаси сам да не се превърнеш в Зло, е борбата с него! Твоето оцеляване е свързано с борбата срещу Злото! Битка след битка! Никога не бива да прекъсваш битката и да се успокояваш! Това е твоята участ!
Другите хора имат право да избират към кой свят да принадлежат! Ти обаче нямаш право на избор! С раждането ти твоят избор е направен и трябва да живееш според него!
Някога, когато станеш ага на еничарите, си спомни това, което ти казвам! Аз дълго мислих над тези въпроси. Години наред се питах какво става и защо еничарите губят своето влияние и сила.
Атанас се опита да му противоречи. Той нямаше никакво намерение да става ага на еничарите, а дори и да искаше, като християнин това нямаше как да стане.
– Да! Да! – махна е ръка Хъкъ. – Слушай ме сега и не ме прекъсвай! Знам, че ще станеш ага на еничарите! Слушай сега какво мислихме двамата с Ибрахим ага за това! Според нас еничарите безспорно са причината за това династията на Осман да бъде династията най-дълго управлявала една империя досега в света. Причината за това безспорно са еничарите – личните роби на султана, най-отдадените воини на света, бойците с най-добра подготовка, нямащи дом, жени и родина, хората на войната. Именно върху тях се гради могъществото на Империята. Еничарите и девширмето, както спасиха и осигуриха могъщество на Империята, така може би ще се окажат унищожителни за два народа. Отначало повечето еничари били събирани от българското население. Именно българите бяха ядрото на еничарската орта. Дори при последното девширме от 1705 година султан Ахмед III пожелал целият рекрут да бъде само от българи. Така в еничарския корпус попадал цветът на българите и народът им бил обезглавен. Еничарите нямали право да имат деца и така тяхната мощ се прекъсвала. Това някой ден ще направи българите слаби, народ само от примирени роби. Освен това, понеже могъществото на Османската империя се осъществявало от чужденците еничари, самите турци се успокоили, примирили и с времето загубили воинските си качества. Трудно е да си управляващ народ в Империя, в която елитните воини са чужденци. Така турците губели воинските си качества и се предоверявали на еничарите.
Според Ибрахим ага и според мен всичко това ще направи така, че в бъдеще от българите да останат само примирените и страхливите, защото останалите се вземат за еничари. Турците също ще загубят силата, решителността си и възможността да оцеляват. Това ще бъде причината за краха и смъртта на тези два народа.
Чуй това и когато станеш ага на еничарите, го имай предвид!
– Но какво означава това? Хъкъ ага, да не би да искаш да кажеш, че трябва да оставим султана да унищожи корпуса на еничарите?
– Не, но трябва да измислите как да трансформирате еничарството и да възвърнете силата на воините... Това може да стане единствено чрез учението на Махди!
След малко Хъкъ издъхна и отнесе със себе си тайната на Махди, а и това чий син бе Атанас. Така не остана човек, който да каже на Атанас кой е този митичен Петко, на когото беше наречена фамилията му и който му беше баща. Никой не говореше за него, дори веднъж не го споменаха. Разбира се, той знаеше много неща за Ибрахим, беше виждал Риз баба и знаеше, че някога са смятали стареца за Махди. В Истанбул се беше убедил, че някога той е бил голям военачалник и е имал огромно влияние над целия корпус на еничарите, и дори над самия султан, но никога нямаше да го свърже с баща си.