След два дни погребаха Иван Хаджиянев.
Марийка не можеше сама да се грижи за Боляровия хан, затова Атанас нае едно семейство от Станимака, което да се грижи за нея, за бъдещите им деца и за Боляровия хан. Не взе хора от Караризово, защото тук всички смятаха, че трябва да работят на къра до смърт и дори и да наемеше някого, когато него го нямаше, те щяха да изоставят Марийка и да ходят на чалтика. Освен това Марийка беше дъщеря на кмета на Бачкьой, после беше живяла в града, така че едва ли щеше да ѝ бъде интересно да си говори със селяните от Караризово. Затова той реши и нае хора от града. Така те нямаше да имат роднини в селото и да занимават жена му с глупости, нямаше да имат къща или имоти, за да я изоставят. Хората нямаха деца, Атанас много ясно им обясни, че трябва да се подчиняват на всяка дума на чорбаджийката, няма да напускат къщата без нейно знание и ако се случи нещо с Марийка или ако тя му се оплаче от тях, ще им търси лична отговорност. Точно пред Боляровия хан имаше голяма смокиня. В Караризово понякога зимите бяха много люти, затова се налагаше да намазват стеблото на смокинята обилно с биволска тор и да го завиват е чул, само така можеше смокинята да оцелее. Тук климатът беше такъв, че растяха най-хубавите смокини, Марийка често караше Атанас да се качва на дървото и да ѝ бере смокини. Тя заставаше отдолу, гледаше го с невиждащите си очи, хващаше престилката, разтваряше я и очакваше той да пусне в нея от сочните, вкусни плодове.
След като брат му почина, той поиска да се сближи със семейството му. Това обаче беше посрещнато от Желязка, която всички наричаха Ляшка, на нож. Тя беше зла и неприятна жена, висока и суха като смъртта. Винаги ходеше облечена в черно, е черна кесирия. Всички се страхуваха от нея и никой не я харесваше. Тя беше проклета до мозъка на костите си. Гласът ѝ се извиваше над селото и когато някой я ядосаше, тя можеше да го кълне в продължение на часове. Когато някой направеше нещо, което не ѝ харесваше, тя го помнеше завинаги. Хората се страхуваха от нея и не я харесваха, защото знаеха какво влияние има тя над мъжа си. Всички смятаха, че тя прави и него лош. Съселяните ѝ се опитваха да търпят злия ѝ характер, защото не искаха да се карат с нея.
Вкъщи Ляшка се държеше по същия начин. В престилката си винаги носеше забита дълга и здрава игла – губерка, когато покрай нея минеше някое от децата или внуците ѝ, без никакво основание, тя вадеше губерката и я забиваше в дупето му. Децата изреваваха от болка, ето защо не смееха да се въртят около нея. Никое от тях не я харесваше и всички се страхуваха от нея. Още се разказваше как един ден синът ѝ – вече пораснал, не се беше съобразил с нейната дума. Тя го заплашила и той тръгнал да бяга. Явно Георги знаел каква е майка му и тъкмо когато прескачал задната ограда на Хаджияневия дом, тя го простреляла е пушка в задника.
Сега, когато се разбра, че синът ѝ Георги ще наследи баща си, всички изтръпнаха. Цялото село знаеше, че Ляшка ще командва чрез сина си.
Та Ляшка реши, че Атанас и Боляровия хан ѝ пречат. Те бяха като сламка в окото ѝ и тя започна да оспорва завещанието, което Риз баба беше направил. Твърдеше, че Атанас е копеле и че не му се полага никаква земя. Така отношенията между Бракмови и Аскерови се изостриха. Повечето селяни бяха на страната на Атанас, но никой не смееше да се противи на злия нрав на Ляшка. Жената на брат му започна да дразни и сляпата му жена. Явно насъскваше и сина си срещу него, а да обучава на пехливанлък най-малкото дете на брат си Иван – Начо, както беше обещал, беше немислимо. Скоро Аскерови и Бракмови спряха да си говорят и се срещаха без да се поздравяват, като чужди.
Богатството на Риз баба все така се намираше под текето. Сега то по право се полагаше на Атанас. Скоро слуховете за богатството се разнесоха из цялото село. Атанас не вярваше, че някой ги е видял, но слуховете го притесняваха. Все пак християните имаха страх от мюсюлманските свещени места и може би това пазеше съкровището.
През 1799 година на Атанас и Марийка им се роди дете. Отначало Атанас имаше притеснение да не би детето да се роди сляпо. Той не знаеше дали слепотата не се предава по наследство. Това обаче не стана. Детето беше здраво и силно. В памет на брат си го нарече Иван. Иван Хаджипетков – Аскера.
Атанас беше отраснал с историите за Кьоравото изворче. Той си беше внушил, че неговата лековита вода може да помогне на жена му и тя да прогледне, затова в хана винаги държеше калайдисан таз пълен с вода от чешмичката. Постоянно караше жена си да си плакне очите, но това не помогна. Въпреки това Атанас продължи да настоява и не обръщаше внимание на тъжната усмивка на Марийка.