– Търся Индже войвода! – каза с твърд тон опърпаният мъж.
– Индже търсел – продължаваха да се заяждат главатарите, – ние не сме достойни за него! Всеки чул недочул търси Инджето. Поредната овца, която търси вълк да я остриже и заколи. Сиври, Сиври, смачкай го! Той се подиграва с теб, Сиври Бюлюкбаши! Виж, даже не те гледа! – явно останалите главатари скучаеха и "засилваха" едрия тъп анадолец.
На едрия тъмен мъж явно не му трябваше повече, защото той скочи към селянина. Мъжът знаеше, че може да смачка селяка като гнида, но искаше да го боли.
– Хайде! Хайде! – останалите мъже крещяха и наливаха масло в огъня.
Атанас не искаше да се разкрива, но огромният мъж "летеше" към него. Сега инстинктите се събудиха в него. Цял живот се беше борил, но се беше научил и да удря. В подготовката си непрекъснато беше използвал трактатите написани от чичо му Яне Боляров. Нещо в него го накара да не влиза в борба с огромния мъж, който се беше засилил срещу него. Без дори да го поглежда, само като го мярна с крайчеца на окото, той "изстреля" десния си юмрук към гърлото на нападателя. Юмрукът му потъна в мазната гуша на едрия мъж. Изненадата за нападателя беше пълна. Без да очаква каквато и да е съпротива, той беше пресрещнат от твърдия юмрук на селяка и за миг само се оказа проснат на земята, без да може да вдиша. Гърчеше се долу, а главатарите стъписани не знаеха какво се случва. Настъпи странно оживление, всеки бягаше нанякъде, като викаше и се суетеше. Атанас стоеше като в сън, Сиври още се гърчеше. Еничарът очакваше да го сполети бърза смърт, но като че ли никой не се интересуваше от него.
– Индже! Индже си идва! – викаха кърджалиите и всеки тичаше да се приведе в ред, за да може да посрещне страшния баш главатар. Хората стояха като втрещени и гледаха в една от посоките, а натам беше Урумкьой. Сиври бавно се поизправи и унижението му беше два пъти по-голямо, не само защото някакъв дрипльо го беше проснал на земята с едно небрежно движение, а и защото никой вече не се интересуваше от него. Сега вниманието на всички беше насочено към връщането на кърджалийския султан, който беше лежал цяла зима прострелян в гърдите, борейки се за живота си. Носеха се легенди за тази борба, песни се бяха запели. Сега всички тръпнеха да видят своя легендарен главатар. Сиври така и си остана неотмъстен. Той заповяда на двама от най-близко стоящите хора, именно тези, които бяха довели селянина, да го отведат. Сиври се пооправи, изтупа боклуците и клончетата, които бяха полепнали по дрехата му, а пазачите отведоха мъжа, за да го завържат и пазят, докато Сиври или някой от главатарите не поиска да го види.
Мина време, а Атанас все така стоеше завързан за едно дърво. По някое време из лагера се чуха люти викове. Нещо ставаше. После се разбра, че кърджалиите приветстват главатаря си. Атанас лежа така цяла вечер. Болката в завързаните му ръце беше голяма, до сутринта целият се беше схванал, изпитваше желание да се раздвижи и да смени положението на тялото си, но това беше невъзможно. На сутринта същите онези мъже, които го бяха вързали, дойдоха да го отведат. Като ги видя, Атанас се зарадва. Те го вдигнаха от земята със силен ритник в гърба, така както си стоеше. Атанас изпъшка, но и се зарадва, защото това означаваше промяна. Сега двамата мъже го поведоха нанякъде. Не можеше да разбере накъде, тъй като от дългото стоене беше загубил ориентация. Отначало мислеше, че го водят да го бастисат, но после разбра, че го отиват към същото място, на което беше вчера. Огънят си беше все същият, насядалите мъже също. Веднага видя огромния Сиври, но този път шатрата беше с вдигнати капаци, а там в нея, върху голям одър, застлан с множество агнешки кожи, беше полегнал някакъв мъж. Атанас го изгледа. Красиво бяло лице с гарвановочерна брада, буйна коса и тези черни очи.
– Искал си да ме видиш! – каза Индже и Атанас веднага го позна. Гласът му беше като на човек свикнал да командва, на човек осъзнаващ силата и мястото си на водач, но в него имаше нещо от гласчето на онова бедно, гладно и мизерстващо дете с тънкото като конче вратле.
– Да, господарю!
Като чу раболепното обръщение, Индже надменно се усмихна.
– Казвай за какво ще молиш! Чух, че си имал приключение със Сиври Бюлюкбаши, след като ме питаш той ще разполага е теб и двамата се разберете!