Пехливанската и еничарска кръв на Атанас кипна в жилите му. Той не издържа.
– Не съм дошъл да те видя, защото имам нужда от теб, а защото ти имаш нужда от мен! И ако Сиври Бюлюкбаши поиска да се борим или да се бием, готов съм винаги да го просна на земята!
Големият мъж седнал до огъня изрева и тръгна да става с гол в ръката ятаган. Само намесата на останалите воеводи не доведе до мигновена разправа. Индже само махна с ръка и Сиври се успокои.
– После! – каза просто главатарят и тази една дума значеше много за Сиври. – Сега да видим какво искаш – като каза това, Индже седна, подпря се е лакът на коляното си и насочи погледа си, който "изгаряше", към Атанас. – Какво искаш от мен?
– Нищо не искам! – каза еничарът. – Идвам да ви помогна и да ви спася!
Всички наоколо, като чуха тези думи, настръхнаха. Никой не си позволяваше да погледне Индже в очите и никой не му говореше, а камо ли да му отговаря. Този щял да спаси него – най-могъщия кърджалийски главатар. Как си позволяваше?! Всички очакваха Индже да се разсмее и да вземе това на шега, но кърджалийският султан само още повече свъси вежди.
– Кой си ти, та ще ме спасяваш? Ти знаеш ли въобще пред кого стоиш?
– Да, знам пред кого стоя! – отговаряше все така Атанас, а спокойният му глас още повече ядоса кърджалията.
– Как се казваш? – попита Индже.
– Начо ме викат.
– Начо! Ами, Начо, как смяташ да ме спасиш?
– Дошъл съм да ви предупредя, господарю, голяма еничарска орта е тръгнала насам!
Като чуха това, мъжете насядали около огъня подскочиха.
– Какво? Какво говори той? – не можеха да повярват на ушите си. – Защо не ни каза по-рано?
– Откъде знаеш за ортата? Сигурен ли си?
– Сигурен съм, господарю!
– Кой ги предвожда? Кой им е паша?
– Някой си Аскероглу!
– Аскероглу? – извика Индже видимо учуден. – Кой ти каза това, куче? – явно чувствата в Индже бяха толкова силни, че той се изправи на краката си и тръгна към Атанас. – Кой те е накарал да ме излъжеш?
Индже се изправи пред Атанас, хвана го за яката и го дръпна към себе си. Очите му бяха кръвясали и наистина "изгаряха" и правеха дупка в Атанас. В този момент Атанас се изправи, изду гръдния си кош, извиси се над Индже и каза:
– Аз ти казвам това!
– Ти!?
Индже не издържа на силата на емоциите, а и раната му още не беше напълно заздравяла и той имаше слабост, сега обаче гледаше очите на този мъж и го позна. Това беше неговият по-голям брат, неговият баща, този, който беше причина днес той да е това, което е. Човекът, когото Индже най-много уважаваше на този свят.
– Атанас ефенди! – каза Индже и падна на колене.
Кърджалийските главатари извикаха, чудо невиждано се случваше пред очите им. Този, който мереше снага с истанбулския султан и не признаваше властта на могъщия Емин ага и страховития Кара Феиз, този, чиято ръка не трепваше пред нищо и дори пред собственото си дете, този, който не се страхуваше от смъртта и предизвикваше дори самия Бог, сега за пръв път в живота си подгъваше коляно и то пред някакъв непознат. Кърджалиите гледаха и не вярваха на очите си. Кой беше този мъж? Те дори не бяха чували за него.
Като се изправи, Индже махна към командирите си, това явно беше знак да си ходят, защото те бавно и безропотно се изправиха и си тръгнаха. Когато всички си тръгнаха и Индже спусна кепенците на палатката си, двамата мъже горещо се прегърнаха. После цяла вечер разговаряха.
На другата сутрин Индже накара кърджалиите да построят палатка и за Атанас и го прие като свой най-драг гост. Така минаха няколко дни. Пролетта стъпи на краката си, но Индже вече не се веселеше, не пиеше със своите главатари и не се шегуваше с тях. Кърджалиите тръпнеха в очакване. Винаги досега техният владетел ги беше водил към плячка и обир, но сега и дума не отваряше за това. По цял ден той говореше с Атанас и като че ли не ги забелязваше, не само тях, но и останалите кърджалии. Какво толкова си говореха двамата и откъде се познаваха, никой не знаеше. Едно обаче беше ясно – от раняването ли, или от думите на новия си приятел, Индже се беше променил. Вече и дума не отваряше за нападения, а взе да говори за правда, за спасяване на раята и за справедливост. Един ден кърджалиите не издържаха и се метнаха по враните си коне.
– Води ни, Индже! Води ни към победи и плячка! – крещяха те е пълни гърла, но не излезе Индже от палатката си и не ги поведе. Тогава пред главорезите се изправи тъмният анадалец Сиври Бюлюкбаши и каза:
– Не е вече Индже тоя, който беше! Вече не е нашият господар! Уплашил се е или пък думите на това куче Атанас го промениха! Хайде, дружина, след мен!
И поведе Сиври кърджалиите, и те отлетяха на черните си коне да сеят смърт из Тракия и чак до Филибе. Дели Кадир и Едерханоглу също последваха Сиври и остана само палатката на Индже, обградена отвсякъде от еничарските палатки на верните му йолдаши, командвани от Кара Колю. Верни бяха "спътниците" на Индже и никога нямаше да го изоставят.